Ще се разцепи ли Косово? Ще има ли нови етнически граници в региона?

В Прищина беше дадено началото на Косовската армия. Белград заплашва с военни действия, а Москва предупреждава, че това може да доведе до "най-сериозни последствия за Балканите".

От ноември насам Косово облага вноса от Сърбия с мита от 100 процента. Мярката е следствие от действията на властите в Белград, които малко преди това осуетиха приемането на Косово в Интерпол. Взаимните обвинения и претенции са само увертюра към едно опасно изостряне на кризата между сърби и косовари. А ЕС отложи и дългоочакваната от косоварите либерализация на визовия режим – факт, който допълнително усили тяхното разочарование и недоволство.

На 14 декември парламентът в Прищина даде зелена светлина за създаването на собствена, косовска армия. Нещата вървят от лошо към още по-лошо. В същото време местни политици създават свършени факти, за да подтикнат решаването на косовския въпрос, но не по начина, желан от европейските посредници. 

След години на застой в "замразения" косовски конфликт, през 2018 г. за първи път открито беше повдигнат въпросът за размяната на територии и преместването на граници – така бе нарушено едно абсолютно табу в досегашната европейската политика.

Сръбският президент Александър Вучич и косовският му колега Хашим Тачи лично инициираха този дебат и дори вече преговаряха помежду си. Идеята: населените предимно със сърби области в Северно Косово да бъдат придадени към Сърбия, а районите с албанско мнозинство в Южна Сърбия да преминат към Косово.

Нови етнически граници в региона?

Но никой вече не обсъжда тези планове официално, след като една среща в Брюксел, проведена през лятото, приключи със скандал, а сръбският президент си тръгна от нея видимо разгневен. Малко по-късно той отново поде старата песен: "Косово е част от Сърбия". Правителството в Косово на свой ред отказа да подкрепи идеята за размяна на територии, а премиерът Рамуш Харадинай, който е бивш сподвижник на Тичи от времето на войната в Косово, мобилизира политиката и обществеността за отпор срещу подобна възможност, пише Дойче Веле.

Независимо от многобройните предупреждения на европейски политици - най-вече от Германия - да не се чертаят нови етнически граници в региона, темата изобщо не е отпаднала от дневния ред. Редовно се появяват съобщения, че Вучич и Тачи продължавали да преговарят, се казва още в анализа на Аделхайд Файлке.

В същото време чувствително отслабва влиянието на ЕС, който дълги години ръководеше диалога между Белград и Прищина: на Брюксел почти не са му останали възможности да стимулира двете балкански държави, нито пък да ги заплашва с нещо по-сериозно. В началото на годината бе загатнато, че Сърбия може да бъде приета в ЕС през 2025 година, но сега вече никой не желае да се ангажира с конкретна дата.

А в Косово, чиято независимост все още не е призната от 5 страни-членки на ЕС, постепенно се изпари еуфорията по Европа, след като Брюксел за пореден път отложи либерализирането на визовия режим за косоварите.

Разочарованието на косоварите

Всичко това кара хората в Косово да изпитват дълбоко разочарование. А сред тях почти няма човек без близки, роднини или познати в Германия или някоя друга страна-членка на ЕС. Цялата страна на практика оцелява благодарение на миграцията.

Единственият изход: паспорт, който осигурява свободно придвижване. С такъв косоварите могат да се снабдят напр. в южната си съседка Албания. Още преди години ЕС премахна визите за албанските граждани, а албанският премиер Еди Рама им беше обещал паспорти в случай, че ЕС отново откаже да либерализира визовия режим за косовските граждани.

И още нещо може да предложи Албания на северната си съседка: икономически връзки. На фона на досегашната икономическа зависимост на Косово от Сърбия, това е съществена алтернатива за Прищина. Но след като Белград блокира приема на Косово в Интерпол, Прищина вдигна митата за сръбските стоки, а вносът на практика замря. Въпреки предупрежденията на международните посредници, правителството на Косово държи на решението си и така блокира напълно търговията със Сърбия, която досега беше жизнено необходима за Косово.

Тази празнина сега се запълва от Албания

Броени дни след като Косово наложи мита на сръбските стоки, в косовския град Печ се състоя едно необичайно събитие: под мотото "Един народ, един език, една мечта" на 26 ноември си дадоха среща правителствата на Косово и на Албания. На нея двата кабинета начертаха дългосрочни политически, икономически и културни цели: да вървят заедно напред към Европа. Това бе патетичното, но и недвусмислено послание от тази среща, а на семейната снимка се вижда и двуглавият албански орел – символ, който е твърде омразен на сърбите.

Тази прегръдка с Албания внася нова динамика в региона, защото Косово може да отхвърли почти изцяло (до)сегашната си зависимост от Сърбия - не само политически, но и икономически. Потърпевши ще се окажат сърбите в Северно Косово, които са откъснати от Сърбия, но пък отказват да се интегрират в структурите на косовската държава. Така етническото разделение вътре в Косово се задълбочава.

Интересите на руснаците и американците

Не е изключено събитията от последните няколко седмици да доведат до фактическото разделение на Косово, а по-късно - и до създаването на конфедерация между Албания и част от Косово. Местни анализатори и политици вече открито обсъждат този сценарий, който за Сърбия би представлявал истинска травма. Защото Белград не го е грижа толкова за "бедняшката колиба" Косово, колкото за един исторически символ, който е неотменима част от сръбската историческа памет - едно по-скоро емоционално, отколкото рационално поведение.

Но и военната реторика се вписва в тази напрегната ситуация: Сърбия заплашва с война, ако Косово основе своя армия (което е факт от вчера, бел. ред.) и изпрати военни подразделения в Северно Косово. Според сръбската министър-председателка Ана Бърнабич, Белград може да предприеме действия в защита на сръбското население в Северно Косово - въпреки присъствието в страната на 4000 войници от КФОР, които се грижат за мира и границите в региона.

"Надявам се, че все пак няма да ни се наложи да използваме армията си", казва сръбската министър-председателка Ана Бърнабич. Това, на практика, би означавало изпълнение на политическия план на Вучич и Тачи.

По-мащабна военна конфронтация в региона обаче е малко вероятна, тъй като Косово е под пряката закрила на САЩ, които разполагат в региона с една от най-големите си военни бази извън САЩ - "Бондстийл".

Тревожни са обаче сигналите от Москва. Кремъл обяви, че последиците от създаването на косовска армия могат да доведат до "най-тежките последици не само за сръбското население в региона, но и като цяло за сигурността на Балканите".