САЩ и Русия с влияние на Балканите, а къде е Европейският съюз?

На Балканите се оформят нови сфери на влияние: САЩ закриля Косово, а Русия защитава Сърбия. Грешно е ЕС да изоставя този изконен европейски регион на произвола на съдбата или в ръцете на други влиятелни играчи, се казва в коментар на Аделхайд Файлке, публикуван в Дойче веле.

Това, което се случва сега в Косово, следва логиката на един нов световен ред - световния ред на Доналд Тръмп или на Владимир Путин, но не и този на ООН или на ЕС. Затова не е никак чудно, че най-важният застъпник на косоварите са САЩ, докато Русия подкрепя сръбските интереси. Русия застава на страната на Сърбия, а САЩ се изявяват като закрилник на Косово.

В периферията на Европа в момента се маркират границите на нови сфери на влияние. След като миналата година Черна гора стана член на НАТО, а след споразумението за името си Македония може скоро да я последва, на Балканите остават три страни с неизяснена принадлежност в сферата на политиката за сигурност. Това са Босна и Херцеговина, Сърбия и Косово. Макар че ЕС в продължение на десетилетия полагаше дипломатически усилия в региона, там така и не се стигна до сериозно намаляване на напрежението. Остава неясно в каква посока ще се развиват тези страни в бъдеще.

Последните събития в Косово също са симптом за слабостта на международните организации – и най-вече на ЕС и ООН. В стремежа си да уравновесяват противоречивите интереси на своите членове, те не успяват да заемат еднозначна позиция. След събитията от последните седмици те приканват всички страни към умереност, но тези им призиви остават без всякакви последствия и санкции. Особено ЕС загуби не само симпатии, но и авторитет, защото не съумя да предложи на тези страни реална перспектива за членство в общността. А европейската съпротива срещу присъединяването на Западните Балкани се разраства, вместо да намалява.

Логичните последици

Политиците от региона отдавна вече разбраха това и започнаха да преследват свои собствени цели - опазването на личната си власт и защитата на тясно национални интереси в сферата на сигурността и икономиката. За тези хора ценностите на демократична и обединена Европа останаха на втори план.

Така се отвори място за прокарването на частни интереси и изолационизъм вместо на усещане за близост и общност. Косово например налага 100-процентови мита на сръбските стоки и създава собствена армия. Мечтата за общо икономическо пространство между шестте държави от Западните Балкани и за преодоляване на междуособните конфликти между тях явно така и няма да се сбъдне.

Вместо това започва ново премерване на силите. Противниците вече са заели позиция. И двете страни  всъщност извличат ползи от това. Затова изявленията и на сръбския, и на косовския президент пред Съвета за сигурност на ООН бяха отчетени в Белград и в Прищина като пълен успех. И двамата отправиха призиви за умереност, но не казаха нищо конкретно. Затова пък и двамата съумяха да покажат на своите народи, че защитават техните интереси пред целия свят. По този начин те постигнаха и още една цел: съвсем елегантно отклониха вниманието от вътрешнополитическите си проблеми, които им причиняват немалко главоболия.

Създаването на косовска армия, реално погледнато, е предимно символичен акт. Косово обаче дава недвусмислено да се разбере, че претендира за правото на суверенна държава, проявявайки ново самочувствие. Десет години след обявяването на независимостта и 20 години след косовската война косоварите не искат да бъдат граждани "втора класа". Те искат да се причислят към онези съседни на тях държави, които отдавна се наслаждават на правото на свободно придвижване в ЕС и пълноправно членство в международните организации.

ЕС е прекалено пасивен

ЕС пък явно не е в състояние да се прояви като активен защитник на Западните Балкани и да ги възприеме като регион, предлагащ шансове. Брюксел не отменя визовия режим за косоварите, но пък настоява Прищина да отмени митата за сръбските стоки. Според европейската логика всичко това е правилно, но не и според логиката на "новия световен ред". Воденият от ЕС диалог между Сърбия и Косово също е замразен. Сега Косово настоява към преговорите да бъдат привлечени и САЩ. И този им ход е напълно разбираем!

Във вторник стана известно съдържанието на едно писмо на американския президент, в което Тръмп кани президентите Вучич и Тачи в Белия дом, за да отпразнуват заедно едно "историческо споразумение". Дали не се задава някакъв нов Кемп Дейвид? Засега няма никакво ново споразумение, камо ли някакъв конструктивен диалог. Европа би трябвало много по-решително да отстоява своите интереси в света, включително и на Балканите. И да не изоставя този прастар европейски регион на произвола на съдбата или в ръцете на други влиятелни играчи.