Ердоган се опита да възпита религиозно поколение, а получи... атеисти!

Все повече турци се идентифицират като атеисти, показва скорошно проучване на социологическа агенция "Конда". Според данните – броят на турците, които се определят като атеисти се е утроил в последните 10 години. Проучването разкрива още, че турците, които твърдят, че спазват каноните на Исляма, е спаднал от 55 на 51%.

"В Турция има религиозно принуждаване", твърди 36-годишният компютърен специалист Ахмед Балъмйез, който се определя като атеист от 10 години насам.

"Хората се питат: "Това ли е истинският Ислям?", пита Ахмед пред "DW".

"Когато видим политиката на властимащите виждаме само, че искат да възпроизведат първата ера на исляма. Така че това, което виждаме в момента, е първичен ислям", категоричен е Ахмед. Той казва, че е отраснал в религиозно семейство.

"Въздържането от храна и молитвата бяха най-нормалните неща за мен", казва той. Постепенно обаче станал атеист.

Дианета, дирекцията по религиозните въпроси в Турция, заяви през 2014 г., че над 99% от населението се определя като изповядващо исляма. Данните на "Конда" обаче показват нещо съвсем различно и разгорещиха обществения дебат по темата в съседката ни.

Религиозни или просто традиционни?

Теологът Джамил Килич вярва, че и двете цифри са верни. Въпреки че 99% от турците са мюсюлмани, твърди той, много от тях практикуват вярата само в културен и социологически аспект. Те са културни, а не духовни мюсюлмани, смята Килич.

Той твърди, че мюсюлманите, които редовно се молят, ходят на поклонение или носят традиционното облекло могат да се определят като смирени, добавяйки, че за да се счита човек за вярващ, не стига само да се изпълняват ритуали и да се носи конкретно облекло. Според Килич да се определи дали човек за религиозен е нужно да се прецени дали се придържа към определени етически и хуманитрани ценности.

Според него, ако се вземат предвид само изповядващите исляма, не повече от 60% от турците могат да се определят като мюсюлмани.

"Мнозинството от мюсюлманите в Турция са като умаядите, управлявали през седми век", пояснява Килич.

"Молитвите, които са в Корана, отхвърлят несправедливостите. Но умаядите са гледали на дневните молитви като на форма на уважение към султана, държавата и властта им. Килич посочва, че в Турция връзката между религията и държавата е стабилна.

"Редовната молитва е станала начин да се сигнализира, че човек е покорен към политическите лидери", казва той. "И молитвите в джамиите все повече отразяват политическите възгледи на властимащите", допълва той. Според него липсата на вяра не означава липса на морален компас.

"Някои атеисти са много по-етични и добросъвестни от много мюсюлмани", настоява Килич.

За почти 16 години под ръководството на Реджеп Ердоган, първо служил като министър-председател, а от 2014 г. насам и като президент, турските власти започнаха често да използват исляма като повод за легитимизиране на политиките. Това също предизвиква доза скептицизъм към вярата в правителството.

"Хората отхвърлят доминиращата интерпретация на исляма, сектите, религиозните общности, директората на религиозните дейности и властимащите", посочва теологът Килич.

"Те не искат този вид религия и тази официална форма на смиреност", посочва той. Това може да обясни защо толкова много турци се определят като атеисти.

Предизвикателства пред вярата

Селин Озкоен, която е начело на "Атеизъм Дернеги", основната турска асоциация за атеисти, смята, че стремежът на Ердоган да създаде поколение от отдадени мюсюлмани е предизвикал обратен ефект.

"Религиозните секти и общности дискредитираха сами себе си", казва Селин.

"Винаги сме казвали, че държавата не трябва да бъде управлявана от религиозни общоности, тъй като това кара хората да се съмняват във вярата си", посочва тя.

Тя посочва неуспешният опит за преврат от 2016 година, за когото властите обвиняват последователи на религиозния водач Фетхулах Гюлен. Превратът, смята Селин, е бил сблъсък на противоположни религиозни групи.

Последвалото преследване на евентуалните замесени от страна на властите също е повлияло на вярата на хората.

"Хората видяха това и се дистанцираха", смята Селин. "Онези, които разсъждават разумно се обърнаха към атеизма", посочва тя.

Според Селин резултатът е, че хората днес са по-смели и готови да кажат, че са атеисти. Правителството обаче продължава да принуждава народа да се придържа към установените религиозни стандарти.

"Натискът се упражнява в кварталните джамии", казва Селин. - "И най-видимият знак за това е фактът, че през 2019 г., учениците все още са задължени да изучават религия", завършва тя.