Когато Западът си науми нещо, го прави, на Балканите винаги е било така!

Ето и това се случи. За една седмица Македония получи ново име и прие закон за употреба на езиците без подпис от президента. По същия македонски сценарий, с преминали в другия лагер депутати, оцеля и правителството на Ципрас, и вече няма дилеми, че когато Западът си науми нещо, го прави. По един или друг начин. На Балканите така е било винаги, така е и сега. Някой отвън мести фигурите и прави ходове. Някой съмнява ли се още в това? Не вярвам!

Започвайки от разпадането на СФРЮ, Дейтънския договор, бомбардирането на СР Югославия, бежанската криза и провъзгласяването на косовската държава, войната в Македония през 2001 г. , рамковият договор, Пържино, Преспанският договор и т.н. Всички са добре осмислени преди това лабораторни проекти с точно поставени цели, които трябва да се постигнат, пише Александър Димковски, в. "Нова Македония". В тази насока е и последният мегапроект за Преспанския договор, скициран и обявен още преди няколко години, когато Меркел за пръв път спомена какво е компромис - когато и двете страни са еднакво недоволни.

Планът имаше няколко кодови наименования в Македония и се провеждаше първо като име за НАТО, а след това като гласуване срещу получаване на амнистия, но със същата цел - нашето членство в Северноатлантическия алианс. В Гърция същият проект се водеше под лозунга "глас за оставане на власт", т.е. сляпо послушание спрямо директивите на Запада заради икономическата зависимост на Атина. Не бива да се забравя, че Гърция продължава да бъде в дълбока икономическа криза и е силно зависима от европейските пари и кредити, особено от Германия.

По този начин международната общност и големите световни играчи имаха в ръцете си и Македония, и Гърция, и не им бе трудно да издействат онова, което са си наумили, по начин, който най-много им харесва. Дали това се разминава с принципите на правовата държава, международното право, принципите на демокрацията, се видя, че това не е проблем за никого.

Сега, когато завесата е спусната, може само да се констатира, че във филма "Преименуване на Македония" всеки от политическите фактори имаше своя зададена роля, която трябваше да изиграе. Така някои станаха силни реформисти и европейци, които гледат само напред, докато други се правиха на разочаровани патриоти, даваха някакъв мним отпор и несъгласие. Но по принцип и едните, и другите се съгласиха да бъдат част от предварително нагласена игра, с предварително известен резултат. Това, че народът не се вмести в този сценарий, е само странична щета на големите планьори, които никога не ги е било грижа за народа, а единствено само за своите цели и интереси. И така поставената диагноза се отнася еднакво и за Македония, и за Гърция.

Помислете, че дори и посланията, и ходовете на властта и опозицията в двете страни са подобни, ако не и идентични. Парламентарно мнозинство, необходимо за приемането на Преспанския договор, бе осигурено по същия начин - с бягство на депутати. Реториката на властта и подписалите договора си прилича и в двете страни. Дори и отношението на опозицията е почти идентично със същите тези и изрази. Разликата е единствено в това, че в Гърция премиерът Ципрас иска телевизионен дуел с лидера на опозицията Мицотакис по въпроса за Преспанския договор, докато при нас е обратното - Мицкоски иска ТВ дуел със Заев.

На моменти цялата ситуация прилича на трагикомедия в стил "селото гори, бабата се вчесва". Опозицията и в двете страни говори за национална катастрофа, губене на идентичността, на културното и историческото наследство, но първото нещо, което иска, са избори?!

Веднъж отдавна, преди още да се подготви Преспанският договор, написах, че опозицията и тук, и там ще бъде много щастлива, ако някой друг реши проблема вместо тях. Което сега се оказа вярно в двете страни. Преструването на загрижени и разочаровани е толкова прозрачно и аматьорски направено, че се вижда и от самолет. Единственото, което интересува опозицията, е властта, т.е избори. На Балканите традиционно и универсално лекарство за всички проблеми са изборите. По възможност предсрочни. Макар че след всички избори нито проблемите се решаваха, нито икономиката се развиваше.

Затова трябва веднъж и завинаги да превъзмогнем тези детски болести. На гражданите едно да им се обещава преди избори, а след това друго да се изпълнява. Може би сега е подходящото време да променим старата методология и да преминем на нова. А това означава да използваме изпробван и доказан принцип при селекцията на кандидатите, които избираме.

Ще дам за пример ЦРУ. Американското централно разузнавателно управление тези дни публикува обява за попълнение на своите редици с един ясно утвърден и необходим критерий, който трябва да изпълняват потенциалните кандидати. ЦРУ търси влиятелни патриоти-професионалисти с различно потекло и жизнен опит. Успешните кандидати трябва да служат на САЩ в изпълнението на мисията на агенцията като първа линия в отбраната на нацията, се казва в обявата.

И ето къде е разковничето. Значи се търсят патриоти-професионалисти, а не патриоти-аматьори, псевдопатриоти, патриоти-сребролюбци, патриоти-търговци, амнистирани патриоти и т.н.

През годините на политическата сцена в Македония се качиха най-различни видове политици, от които всички до един се представяха като патриоти и държавници. Всеки от тях по свой начин остави белег върху държавата, макар да имахме и такива с двойно гражданство и съмнително национално чувство, оскъдни експертни познания и квалификации, фалшиви морални ценности и др., но най-големият недостатък на повечето от тях бе, че са патриоти-аматьори. Както биха казали актьорите - статисти. Използвани за определена епизодична роля и след това изхвърлени. И затова доведоха страната до там, където е сега.

А как всъщност се става патриот-професионалист. Трябва ли школа или обучение за това? Отговорът на този въпрос вероятно най-добре знае ЦРУ. Затова години и десетилетия предварително осмисля и разработва всички възможни сценарии за случващото се в света. Макар че отговорът на въпроса: "Какво означава патриот-професионалист?", е напълно известен на огромното мнозинство честни, родолюбиви македонски граждани от всички националности, които искрено и без условности обичат своята родина и са готови да бъдат на първа линия в защита на нацията. Само че за жалост, такива рядко получават шанс да се покажат, защото никой не ги избира или на партийните обяви за тях няма място. И защото аматьорите не предлагат професионализъм, тъй като не могат да виреят в такава среда и обкръжение.

Но тъй като 2019 г. е и политически важна изборна година, но и икономически съдбовна година, хайде веднъж завинаги да разчистим аматьорството и да дадем шанс на професионализма. Във всички сфери, но преди всичко в икономиката, а далеч след това - в политиката, без да забравяме съдебната система, образованието, здравеопазването. Единствено така няма да има неразяснени бягства на осъдени или заподозрени лица, неразбираеми и пагубни икономически ходове и политики, проблематични правни решения и закони, и може би най-накрая професионалните патриоти ще дефинират какво означава понятието "nationality", за да не мамим другите за наша сметка.
 

/БТА/