Преди 20 г.: НАТО започна да бомбардира Югославия заради Косово

Преди 20 години, на 24 март 1999 г., НАТО предприе кампания на въздушни удари срещу Югославия, за да сложи край на репресиите над косоварите албанци - първата срещу суверенна държава за 50-годишното съществуване на алианса.

Южна област на Сърбия, населена с 90 процента албанци, по онова време Косово беше сцена на сблъсъци между силите на режима на сръбския националист Слободан Милошевич и стремящите се към независимост бойци. До края на тази война бяха убити над 13 000 души, главно албанци, и стотици хиляди бяха разселени, пише Франс прес.

Провал на дипломацията

През февруари и март 1998 г. сръбските сили предприеха няколко смъртоносни офанзиви срещу албанските сепаратисти от Армията за освобождение на Косово /АОК/, убивайки много цивилни.

Страните членки на НАТО се опасяваха от разширяване на конфликта, който можеше да обхване Балканите, само три години сред Дейтънското споразумение, което сложи край на войните в Босна и Хърватия.

През май САЩ изпратиха в Белград Ричард Холбрук, архитект на Дейтънското споразумение. Паралелно с това НАТО ускори обсъждането на военните варианти.

След провала на две серии преговори във Франция - през февруари и март 1999 г. в Рамбуйе и в Париж, американският пратеник направи още един опит за посредничество с Белград.

На 23 март той бе на крачка да напусне президентския дворец, след като напразно се опита за последен път да убеди Слободан Милошевич да приеме решение на кризата чрез преговори.

В момента, когато си тръгваше, той попита югославския президент: "Нали разбирате какво ще стане, след като си тръгна?" "Да. Ще ни бомбардирате", отговори Слободан Милошевич. 29 часа по-късно, на 24 март вечерта, първите крилати ракети на НАТО удариха Югославия.

Това бе първата кампания от този вид в историята на алианса, водена без изричното съгласие на ООН. Русия, историческият съюзник на Сърбия, и Китай се противопоставяха на всяка резолюция, позволяваща военна намеса.

Удари в продължение на единайсет седмици

Ударите, които бе планирано да продължат няколко дни, продължиха няколко седмици. Самолетите на НАТО изпълниха общо 38 000 полета, 10 000 от които за бомбардировки и 2700 мисии срещу сръбската противовъздушна защита, по данни на алианса.

НАТО взе на прицел няколко десетки военни цели и инфраструктура /мостове, железопътни линии, електрическа мрежа/.

Понякога обаче бомбите и ракетите не улучваха целите си, предизвиквайки възмущение и жестоки критики.

Броят на цивилните, убити при ударите, не бе установен официално. Данните варират от 500 убити според неправителствената организация Хюман райтс уоч, до 2500 според сръбските ръководители.

На 10 юни 1999 г. Слободан Милошевич най-сетне нареди на силите си да се изтеглят от Косово, което следващия месец бе поставено под администрацията на ООН.

Косово, което обяви независимост през 2008 г. и където днес живеят не повече от 120 000 сърби, твърди, че е признато от около 115 държави, повечето западни страни.

Сърбия оспорва тази бройка и твърди, че някои страни са преразгледали решението си да признаят Косово. Русия и Китай не признават Косово и блокират всяка перспектива за присъединяване на страната към ООН.

/БТА/