Гърците не искат вече Ципрас, уморени от икономии и гневни заради Македония

Гръцкият премиер Алексис Ципрас претендира за заслугите за извеждането на Гърция от мъчителната финансова криза и беше номиниран за Нобелова награда за края на десетилетния спор за името със съседната Северна Македония, но въпреки това той се е запътил към поражение на предсрочните избори на 7 юли, пише ДПА.

Социологическите агенции прогнозират убедителна победа на консервативната опозиционна партия Нова демокрация, която през последните седмици води стабилно пред лявата СИРИЗА на Ципрас с около 9 процента, с което потвърждава резултата от европейските и местните избори на 26 май и 2 юни.

Поражението принуди Ципрас да измести (парламентарните) избори по-рано от редовната им дата, която беше не по-късно от октомври.

Според последните проучвания Нова демокрация и лидерът й Кириакос Мицотакис ще спечелят 36 процента от гласовете, а СИРИЗА 27 процента.

Нова демокрация с убедителна победа на местния вот в Гърция

Ако прогнозите на социолозите се сбъднат в неделя, Нова демокрация ще има мнозинство от 155 - 164 от 300 места в парламента в зависимост от резултата на останалите партии.

Три по-малки партии се очаква да преминат 3-процентната бариера и да спечелят места в парламента: лявоцентристкото Движение за промяна, комунистите и дясната Златна зора.

Защо обаче гърците обръщат гръб на лидера, който, поне гледано отвън, преодоля две големи кризи?

Точно заради това: реформите на икономии, изисквани от трите спасителни програми между 2010 г. и миналия август - основната част от които приложени по време на мандата на Ципрас от 2015 г., бяха изключително непопулярни и предизвикаха редовни протести и стачки. Освен това, макар че Гърция най-сетне се завърна на финансовите пазари и отбелязва силен икономически растеж, голяма част от това, което изкарва, в продължение на години ще бъде запазено за разплащане с кредиторите.

"Изглежда, че Ципрас не се уморява да повтаря едно и също отново и отново..., че през 2015 г. неговото правителство пое една страна, която беше банкрутирала", писа ежедневникът "Катимерини" миналата седмица. "Той забравя да спомене, че дългът на Гърция е по-висок днес, отколкото тогава".

Номинацията за Нобелова награда също не помага на премиера, защото тя е заради едно споразумение, което, докато от една страна е приветствано от международната общност като решаваща стъпка (за изход) от балканското тресавище от конфликти, от друга страна сред гърците е също толкова непопулярно, колкото и реформите.

Ципрас беше номиниран да подели наградата с колегата си от Северна Македония Зоран Заев, след като те се споразумяха да преименуват бившата югославска република и да сложат край на 28-годишния мъчителен конфликт.

Но седем от десет гърци гледат на т.нар. Преспанско споразумение, което добави определението "Северна" към името на съседната страна, като на предателство.

Гърците претендират за името Македония и за историческото му наследство за тяхната северна провинция и бяха разгневени от компромиса, който позволи употребата му в каквато и да било форма от чужда държава.

Сделката може би беше последният пирон в ковчега на популярността на Ципрас.

От друга страна Мицотакис обещава "възраждане" чрез серия от бързи реформи в образованието, администрацията и правосъдието и промени в пазара на труда, с които да намали безработицата, която скочи до небето по време на кризата. В интервю за "Катимерини" той каза, че целта му е да "ребрандира" страната до 2021 г., когато е 200-годишнината от създаването на днешната Гръцка република.

Тези промени, обещава той в интервютата си, ще бъдат в полза на модерната, здрава, ориентирана към експорта и услугите част от гръцката икономика, която покълна по време на кризата и привлича големи инвестиции.

С прости думи, той обещава да изтласка старите олигархии, които управляваха страната задкулисно без никаква отговорност, и "по-голяма баница" за разпределяне - нещо, за което се обяви и Ципрас, но не успя да постигне.
 

/БТА/