Политиката на ЕС на Балканите се срина, сега ще разчистват останките

Балканската политика на ЕС се срина. Догодина ще разчистваме останките. И още напролет ще разберем колко са жертвите, затрупани под развалините, пише политическият наблюдател Норберт Мапес-Нидек, цитиран от Дойче веле.

Нова среща на върха между ЕС и Западните Балкани е насрочена за май следващата година в Загреб. През октомври Европейския съвет официално отложи започването на присъединителни преговори със Северна Македония и Албания. Ветото на френския президент Еманюел Макрон наруши обещанието от предишната среща на върха през юни и предизвика ужас в региона и в цяла Европа.

Критики бяха отправени най-вече от страна на Германия, според която с безцеремонния си отказ Съюзът е загубил най-важния лост в подкрепа на прозападните реформатори в шестте страни извън ЕС в Югоизточна Европа.

Мнозина се надяват, че това решение ще бъде преразгледано на срещата на върха в Загреб през май 2020 г. Но надеждите са слаби. Защото новата Европейска комисия трябва да подготви срещата на върха, а докладът ѝ попада под юрисдикцията на новия комисар по разширяването Оливер Вархели.

Вархели винаги е бил лоялен към политиката на унгарския премиер Виктор Орбан, който настоятелно подкрепя разширяването на ЕС на югоизток, но по съвсем различни подбуди. Орбан не споделя тревогите относно демокрацията на Балканите, напротив: именно той спаси от затвора авторитарния и корумпиран бивш държавен глава на Северна Македония /Никола Груевски/. Колкото повече Унгария се застъпва за членството на Западните Балкани в ЕС, толкова повече се увеличава скептицизмът във Франция, Холандия, а и в Германия. Опасенията са, че Унгария ще използва югоизточните държави само за да създаде своя зона на влияние и за да отблъсне бежанците.

Северна Македония: Заев сложи всичко на една карта - и загуби

В Северна Македония ще се проведат избори на 12 април, само месец преди срещата на върха в Загреб. Настоящият премиер Зоран Заев държеше последователен курс в посока ЕС и дори през 2018/19 подписа договор за промяна на името на собствената си страна. По този начин той заложи всичко на една карта - и загуби. Афектиран от френското вето, министър-председателят насрочи нови парламентарни избори. Ако Заев загуби и авторитарната, националистическа, проруска опозиция се върне на власт, проевропейците в региона нямат почти никакъв шанс в дългосрочен план. За всички стана явно, че правителството не успя да спази обещанието си за “присъединяване срещу реформа”. Жестока ирония би било, ако веднага след евентуална победа на десните се сложи начало на присъединителни преговори със Северна Македония. Посланието ще гласи: оказвайте максимална съпротива срещу всяко изискване на Запада! Печелят само онези, които поставят висок залог!

Сърбия: Няма защо да се бърза

През 2020 г. ще се проведат избори вероятно и в Сърбия - както стана през 2017, 2016, 2014 и 2012 г. За президента Александър Вучич перманентните избори са изпитано средство да се поддържа обществеността в режим на мобилизация и за ежегодна демонстрация пред опозицията. Вучич използва френското вето през октомври, за да релативизира западната ориентация на Сърбия и да подготви хората си за постоянното люшкане между Европа, Русия, Китай и всевъзможни други инвеститори - отново резултат от отдръпването на ЕС. Ето защо Сърбия няма нужда да бърза, когато става дума за преговори за присъединяване.

Същото важи и за Черна гора. Тази малка страна, която подобно на съседна Сърбия води преговори за присъединяване от седем години, спокойно игнорира европейските критики по отношение на корупцията и на заплахите спрямо журналисти и опозиционери.

Албания: Надеждите за бъдещето изтъняват

Кризата в Албания продължава. Дали ще бъде преодоляна през 2020 г., все още никой не знае. В страната цари застой след бойкота на местните избори и оттеглянето на опозицията от парламента. Премиерът Еди Рама започна борба срещу престъпните мрежи и трафика на наркотици в страната и по този начин спечели уважението на Европа. Но сега му липсва международна подкрепа - не само заради блокадата по пътя към ЕС, но и защото няколко европейски държави, особено Холандия, не искат да отблъснат албанската опозиция. Не бива обаче да се очаква Рама да отстъпи. По-скоро като Вучич в Сърбия и той би могъл да се отвърне от ЕС и да потърси свой собствен път.

Едва ли може да се очаква, че Босна и Херцеговина ще се събуди от политическата си кома през 2020 г. Колкото по-слаби стават надеждите за бъдещето в региона, толкова повече нараства емиграцията. На всичко отгоре Германия предоставя допълнителен стимул за товар, като прие закон за имиграцията на квалифицирани работници, който ще влезе в сила през март 2020 г.

Косово: Отличникът на Балканите

Единствено развитието в Косово е наистина интригуващо. След победата на Албин Курти на изборите през октомври страната ще се сдобие със съвсем нов и различен премиер. Бунтовникът обещава да се бори решително срещу корупцията и фаворизирането, както и срещу влиятелните престъпни мрежи. За разлика от реформаторите в съседните страни Курти смята, че ЕС е повече част от проблема, отколкото от решението: зад демонстрирането на лоялност към Европа предишните лидери обичаха да крият своите собствени - лични и най-вече финансови - интереси. Този път Западът стои настрана. Това важи дори за САЩ, които иначе никога не са имали задръжки да се намесват в чужди политики. Вашингтон очевидно работи по нова балканска стратегия. Все още не е ясно как би трябвало да изглежда тя.

Но още от 90-те години на миналия век, когато Балканите бяха разкъсвани от война, съществува познатата схема американците да вземат нещата в свои ръце, когато Европа вече не знае как да се справи.