В Македония: Историческата комисия подобрява или влошава отношенията?

Работата на Смесената комисия по историческите и образователните въпроси с България резонира повече сред обществеността в Северна Македония, отколкото работата на същата Комисията с Гърция.

Съпредседателят на комисията с нашата страна Драги Георгиев смята, че това е заради политическите намеси в процеса, пише македонската редакция на Радио "Свободна Европа".

Чрез споразуменията със София и Атина, Северна Македония също така се опитва да подобри отношенията със своите съседи. И с двете страни има комитети по исторически и образователни въпроси, произтичащи от двата отделни договора, но въпросът е дали комисиите досега са допринесли за сближаването на народите или за разделянето им, задават си въпроса в македонската медия.

Работата на македоно-българската мултидисциплинарна експертна комисия по исторически и образователни въпроси изглежда по-популярна. В последните няколко срещи най-чести бяха споровете за Гоце Делчев, а сега органът прави пауза до предсрочните избори в югозападната ни съседка, които трябва да се проведат през пролетта.

През октомври българското правителство, а след това и парламентът прие декларация в подкрепа на започването на преговорите на Скопие за присъединяване към Европейския съюз, но също така постави редица условия, включително промяна на учебника по история и география в краткосрочен план, премахване на паметните плочи, на които пише "българският фашистки окупатор" и др.

Намесата на политиката е причина за търканията

Наскоро Българската академия на науките прие позиция, че македонският език не съществува, а е "писмено-регионална норма" на българския език. Това обаче влияе зле на отношенията между Скопие и София.

Историкът Драги Георгиев, председател на екипа от македонски експерти в съвместната македоно-българска комисия по исторически и образователни въпроси, заяви пред Радио "Свободна Европа", че първите няколко срещи са дали резултати, но след това политиката се е намесила в тяхната работа, което е довело до обществено напрежение, вместо до успокояване на сложните отношения между двете държави.

Все пак, добавя той, най-голямата полза от работата на комисията е, че историци сядат на масата и разговарят по исторически въпроси, които сериозно обременяват отношенията между София и Скопие и двата народа.

"Такъв акт, който беше немислим преди 10-15 години, показва, че тази комисия може да окаже положително въздействие върху отношенията между двете страни, защото само чрез диалог, колкото и да е труден, мъчен и емоционален, можем да преодолеем неразбирателствата между Македония и България", заяви Георгиев.

Работата на комисията с Гърция върви по-бавно

За разлика от сътресенията в македоно-българската комисия по исторически и образователни въпроси, работата на интердисциплинарна комисия от експерти по исторически, археологически и образователни въпроси между Скопие и Атина върви без голяма публичност. Досега са проведени четири срещи, а ръководителят на македонския оекип Виктор Габер казва, че лично той е доволен от работата до момента.

"Това, което направихме в комисията за валоризация на учебниците по история, етика, география и социология, що се отнася до македонската страна, мисля, че има положително влияние върху отношенията", каза Габер пред РСЕ.

Иначе, продължава македонската медия, комисията с България е формирана според Договора за добросъседство между София и Скопие, подписан от премиерите Зоран Заев и Бойко Борисов през лятото на 2017 година.

В него се казва, че тя трябва да "допринесе за обективното и основано на автентични и базирани на факти исторически източници научно тълкуване на историческите събития" и че комисията ще представи едногодишен доклад за своята дейност пред правителствата. Според договора, двете страни ще организрат с взамино съгласие съвместни чествания на общи исторически събития и личности, което трябва да укрепи добросъседските отношения в духа на европейските ценности.

Комисията с Гърция произтича от Преспанския договор, подписан от Заев с тогавашния му гръцки колега Алексис Ципрас през лятото 2018 г. Той предвижда създаването на Съвместен интердисциплинарен комитет от експерти по исторически, археологически и образователни въпроси, който ще разгледа обективното научно тълкуване на историческите събития, основано на автентични доказателства и научно обосновани исторически източници и археологически находки.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.