Войната в Хърватия: 3 месеца изнасилване, пускане на ток, пистолет в устата...

Цели три месеца 39-годишна тогава жена е претърпяла физическо, психическо и сексуално малтретиране в лагера Керестинец, недалеч от Загреб, през 1992 г., когато бушува войната в Хърватия. 

По време на пленничеството й хърватски войници многократно са я изнасилвали, пускали са й ток през тялото, пребивали са я, принуждавали са я да танцува гола, слагали са й торба на главата, пистолет в устата, остър нож на гърлото...

Поради всичко това жената съди Хърватия и съгласно все още неокончателната присъда тя би трябвало да получи обезщетение от 50 000 куни /6675 евро/, пише хърватският вестник „Ютарни лист“.

Макар че в жалбата си пострадалата е поискала 100 000 куни обезщетение, съдът е преценил на базата на психиатрична експертиза и ориентационни критерии, че тази сума е прекалено висока.

„Двама войници, облечени в униформи на Хърватската армия, дойдоха на 21 януари 1992 г. за мен и съпруга ми. Отведоха ни от дома ни, като казаха, че имат заповед да ни отведат. Спомням се, че валеше сняг, а мъжът ми тъкмо се беше върнал от работа втора смяна. Откараха ни в детската градина, където ни чакаха други войници. Откараха ни в съда за разпит във връзка с моето отиване при свекърва ми в Босна, откъдето се бях върнала 6 дни преди това. След разпита войниците пуснаха мъжа ми, а мен ме откараха в Железара, където имаше военен склад.

Там прекарах 8 дни с непознати хора. Нямаше отопление, спяхме на пода и след 8 дни дойде автобус. Не ни казаха къде отиваме, едва в автобуса разбрахме, че ни водят в лагера Керестинец, където веднага след пристигането ни биха“, разказа жертвата пред съда за началото на преживения от нея ужас.

От ударите тя изпаднала в безсъзнание. Лекарят, който дошъл, само казал „че е жива, но няма кръвно налягане“. Изпратили я в стая с над 10 жени. Всички спели на пода, а до себе си имали кофи за изхождане. Стаята я заключвали.
„Всяка вечер войниците ме водеха в друга стая. Слагаха ме на един стол, закопчаваха по мене ток и го пускаха. Още имам белези по ръцете, краката и по врата. В лагера ме биеха, изнасилваха ме хора с униформи на Хърватската армия. Понякога ни водеха в една стая и ни строяваха пред прозорец, зад който стояха хора в черно с маски на лицата. Когато ни извикваха, отивах в коридора, където ми слагала торба на главата и ме отвеждаха в някаква стая“.

„Обиждаха ме, изнасилваха ме по няколко от тях тази вечер. Пистолет са ми слагали в устата, нож на гърлото, заплашваха ме, че ще свърша в черен чувал. Мъжете ги караха да се съблекат голи до кръста, а жените от кръста надолу и тогава ни принуждаваха да танцуваме на музиката, която са пуснали. Бяхме без лекарства, два пъти дневно ни носеха храна, на всеки десет дни се къпехме с ледена вода“, спомня си за ужаса в Керестинец 66-годишната сега жена.

Когато нощем чувала стъпките на войниците, от страх се обливала в пот. Когато й пускали ток, жената често повръщала, заплашвали я, че ще доведат и мъжа й в лагера.

„Мъжът ми беше войник от Хърватската армия. Загинал е и едва наскоро, 20 години по-късно, костите му бяха открити. След 10 дни в лагера разбрахме, че са дошли от Червения кръст и събират информация за нас и членовете на семействата ни да им кажат къде сме. Затова ни отведоха в някакво хале далеч от лагера и ни вързаха за бетонни стълбове. От лагера излязох на 27 март 1992 г., размениха ме“, разказа жената.

„Откараха ме в Босна, където 8 дни бях без документи и пари. След смъртта на моя съпруг къщата ни е била запечатана. В Хърватия не можех веднага да се върна, а когато се върнах, в къщата имаше някакви други хора. Борих се да се върна в къщата си и заради всичко стигнах до психиатъра. Пия хапчета за нервите“, заключава жената.

Съдебният експерт заключи, че жената е развила симптоматика на депресия в резултат на редицата ситуации с висок стресов потенциал като унижение, чувство за безпомощност и увреждане на душевното здраве.

Заради военните престъпления в лагера Керестинец един човек – Степан Кларич е осъден на 4,5 г. затвор, други двама – на по 2 г., един – на 3 години и още един – на 17 месеца. Кларич е бил командващ лагера за военнопленници в казармата Керестинец, а останалите осъдени са били войници и охрана от декември 1991 г. до май 1992 г. Кларич е знаел за престъпленията срещу цивилни и не се е опитвал да ги предотврати, заключава хърватското издание.