Конфликтът между Гърция и Турция: Новото буре с барут в Европа

Гърция и Турция се карат за залежите от природен газ в Средиземно море. Турция иска преразглеждане на съществуващите договори и смята, че редица страни са се съюзили срещу нея. За ЕС посредничеството е тежка задача, пише в свой анализ DW.

Корените на конфликта между Гърция и Турция, който сега ескалира заради залежите на газ в Източното Средиземноморие, датират от близо 100 години. След Първата световна война, с Лозанския договор от 1923 година, се определят границите на Турция. Тогава наследницата на Османската империя губи част от Eгейските острови, които преминават към Гърция. Оттогава Атина и Анкара непрекъснато се карат за икономическата зона между гръцките острови и турския бряг.

Другата ябълка на раздора в района е фактически разделеният Кипър след окупирането на северната част на острова от Турция през 1974 година. След започването на пробни сондажи от турски кораби край севернокипърския бряг, този замразен конфликт отново ескалира. Преди няколко месеца САЩ изпратиха военни кораби в района, след което турският сондажен кораб "Оруч Реис" напусна района, в който активен е и американският концерн Exxon-Mobile.

Либия - новият играч

През ноември 2019 Турция подписа с признатото от ООН правителство на Либия на министър-председателя Файез ас Сарадж "Меморандум за разбирателство". Документът формулира наново границите на изключителните икономически зони в Източното Средиземноморие и дава право на Турция да претендира за природните богатства по морското дъно между островите Крит и Родос.

Правителствата в Атина и Никозия протестираха, а ЕС застана на тяхна страна.  Юридически въпросът е много сложен, но в случая Либия и Турция не могат без международно одобрение да сключват помежду си споразумения, които накърняват интересите на трети страни.

Гръцкото правителство на свой ред се договори с Египет за съвместна експлоатация на залежите от природен газ в Източното Средиземноморие, което влиза в остър конфликт със сделката между Турция и Либия. Освен това през януари три страни от региона - Гърция, Кипър и Израел - се разбраха за изграждането на тръбопровод по морското дъно с дължина от почти 2000 километра, който ще транспортира големи количества газ към Европа, и който заобикаля Турция. Картината се допълва от факта, че Гърция, Кипър, Израел, Египет, Италия, Йордания и палестинците са участници в инициативата Източносредиземноморски газов форум (EMGF), подкрепян също и от САЩ. Турция отново не участва в групата и я разглежда като "антитурски клуб". Междувременно към форума се присъединиха и Обединените арабски емирства (ОАЕ), които враждуват с Турция заради турската подкрепа за ислямистки организации - като Мюслманското братство.

Турция - все по-изолирана

На този фон Турция изглежда все по-притисната с гръб до стената. Всъщност Анкара би могла да оспорва сегашното разпределение на морските права пред Международния съд в Хага. Но вместо това президентът Ердоган се опитва да наложи претенциите си, загатвайки за военната мощ на страната и обещавайки на привържениците си един вид нова великотурска империя по суша и море. Но неговите националистически пароли водят в международен план до сплотяване на редиците на неговите противници.

Неотдавна, по време на срещата си със своя германски колега, турският външен министър Мевлют Чавушоглу сигнализира готовност Турция да приеме една посредническа роля от страна на ЕС. Той обаче се намира в безизходица: от една страна Брюксел внимава много как се отнася с Турция, която неведнъж е плашела да отмени сделката си с ЕС за бежанците и да отвори вратите към Европа. От друга страна Брюксел трябва да остане лоялен към страните-членки Гърция и Кипър.

В краткосрочен план положението може да се успокои чрез умели политически ходове, като например приемането на Турция в газовия форум EMGF.  В средносрочна перспектива обаче могат да помогнат само нови международни преговори за определяне на морските претенции на страните от региона.