Намаляващото население - най-голямото предизвикателство на Балканите

Демографският спад е най-голямото предизвикателство на Балканите, казва Стево Пендаровски, президент на Северна Македония, цитиран от Financial Times.

"Ако през първите десетилетия (след разпадането на Югославия) най-голямата ни заплаха беше етническото напрежение, през последните десет години това е демографията – все повече хора напускат", допълва той.

Северна Македония, която е най-новата страна членка на НАТО, вероятно е загубила до една четвърт от населението си, откакто стана единствената страна, успяла да се отдели от Югославия по мирен път през 1991 г., съобщава в свой материал Investor.bg.

Никой не знае със сигурност, защото страната не е провеждала преброяване на населението от 2002 г., една година след като избегна на косъм гражданска война, когато етнически албански бунтовници поискаха по-големи права от македонското население, което е мнозинство в Северна Македония. През 2002 г. преброяването регистрира близо 2,1 млн. души в страната.

Анализ на новородените и починалите наред с данъци и други бази данни кара повечето експерти да смятат, че реалното население е по-близо до 1,6 млн.

"Тенденциите са доста ясни и никой не прогнозира, че спадът ще спре или ще се забави", казва Пендаровски пред Financial Times в кулоарите на конференцията по сигурността Глобсек в Братислава.

Планирано преброяване на населението тази година беше отложено заради изборите, които трябваше да се проведат през октомври м. г., когато френският президент Еманюел Макрон блокира началото на преговори за членство в ЕС на Северна Македония и Албания. Управляващите социалдемократи предлагат преброяването да се проведе през април догодина, но то ще е спорно заради последиците от него за чувствителното споразумение за поделяне на властта между етносите, върху което се основава управлението на Северна Македония.

Преброяването беше отложено в миналото заради нежелание да се потвърди точният етнически състав на населението между македонци, албанци и други малцинства.

Националистическата партия ВМРО-ДПМНЕ, която е подкрепяна основно от етнически македонци, обвинява правителството, че "използва преброяването, за да създава етническо напрежение" и "работи за фалшифицирането му". Социалдемократите на премиера Зоран Заев опитват да се харесат на етническите албански избиратели под мотото "едно общество за всички".

Както в други европейски страни, застаряващото население подлага на натиск публичните финанси. Северна Македония има близо 350 хил. пенсионери, а държавните субсидии за пенсионния фонд се равняват на 4,5% от брутния вътрешен продукт на страната през 2018 г.

Въпреки че изпратените от емигрантите 1,7 млрд. евро през 2019 г. покриха търговския дефицит на страната от 1,6 млрд. евро същата година, Бранимир Стоянович, икономист във Виенския институт за икономически изследвания и бивш министър на финансите, казва, че демографският спад и емиграцията "намаляват както човешкия капитал, така и дългосрочния потенциал за икономически растеж".

ЕС в крайна сметка разреши началото на преговори за присъединяване със Северна Македония в края на март. Но влизането в блока с 27 страни не е панацея за проблема с обезлюдяването – както Хърватия, така и България отчитат значителна емиграция, след като станаха членки на съюза.

Българският външен министър Екатерина Захариева казва пред FT, че 200 хил. българи са се завърнали в страната през март, след като коронавирусната пандемия обхвана Европа. Тя допълва, че "хората се върнаха, защото се чувстват по-сигурни у дома в България".

Захариева отбелязва, че правителството работи с големи компании в опит да намери работа, която би задържала тези хора в България след края на пандемията.

Според изследване от януари на българското министерство на труда и социалната политика 60% от младежите, които учат или работят в чужбина, биха искали да се завърнат в България, ако могат да си намерят подходяща работа. С надеждата да се възползва от временното завръщане на граждани по време на пандемията правителството започна кампанията "България те иска".

В същото време за Северна Македония първата стъпка е установяването колко хора в действителност живеят в страната след близо едно поколение предположения. Предстоящото преброяване ще донесе и значими данни за редица други области, включително заетостта и раждаемостта.

"За страната е много важно да направи преброяването догодина, защото никакви разумни политики в каквито и да е области не са възможни без точни статистически данни", казва Пендаровски.

"За момента всички жизнени статистически данни се основават на предположения, а никоя сериозна администрация не трябва да прави това", допълва той.

Още икономически анализи четете в Investor.bg