Пети в света или как Сърбия се превърна в отличник по ваксинация?

Множество политици в Сърбия се ваксинираха пред медиите през последните месеци. Получил образованието си в САЩ, сръбският премиер се ваксинира с препарата на Pfizer-BioNTech. Вътрешният министър, който също така е и русофил, получи доза от Sputnik V. А здравният министър на страната с радост позира с инжекцията с дозата на ваксината на Sinopharm.

Тази публична ваксинация бе начин за успокояване на скептично настроеното сръбско население относно безопасността на ваксините. Но те също така илюстрираха и разнообразен подход към обществените поръчки, който постави Сърбия в началото на надпреварата за имунизация на хора в континентална Европа.

"Независимо дали ваксините идват от Китай, САЩ или ЕС - не ни интересува, стига да са безопасни и да ги получим възможно най-скоро", заявява министър-председателят Ана Брнабич пред BBC. "За нас ваксинацията не е геополитически въпрос. Това е въпрос на здравеопазване."

Подобен прагматизъм се отплати солидно. Други страни от Западните Балкани все още се борят да осигурят всякакви доставки на ваксини, като са се надявали на ЕС или международната схема Covax. За разлика от това Сърбия се стреми да имунизира поне една десета от населението си до средата на февруари.

Сърбия изпреварва и всички 27 държави-членки на ЕС - извършва ваксинации с приблизително два пъти по-висок процент от Германия, Испания и Италия и четири пъти по-висок от този на Холандия.

"Ние сме длъжни да чакаме последни на опашката, за да получим ваксини от ЕС"

Въпреки че министър-председателят може да настоява, че няма място за геополитика, що се отнася до коронавируса, топлите отношения на Белград с Пекин и Москва несъмнено са помогнали за получаването на солидни количества ваксини, на които страните от ЕС могат само да завиждат.

"Бих била също толкова щастлива, ако бяхме получили милион ваксини от Pfizer", казва Бърнабич. "Но външната ни политика даде резултат. Мисля, че беше разумно и трябва да кажа, че се гордея с постигнатото. Ние не сме член на ЕС и с цялата солидарност, която съществува в ЕС, ние сме длъжни да получим последните ваксините от ЕС. Това е недостатъкът, че не сме член на ЕС, и стратегическият фокус на моето правителството остава присъединяване към съюза."

Но в този момент на криза това, че не разчитаме на Брюксел за снабдяване с ваксини, беше благодат за Сърбия. В  Световения търговски център в Белгард хората, които са се регистрирали онлайн, се присъединяват към бързо движеща се опашка, за да получат своите дози. Ефективността на процеса предизвика съмнения в страна, която не е известна с динамичната публична администрация.

"Изненадан съм", казва 70-годишният Радонович. "Аз съм пенсиониран здравен работник и знам, че здравният сектор е добър, но съм изненадан от нивото на организация и масово присъствие на здравни работници."

Ана Брнабич отказва да критикува Европейския съюз за липсата на помощ относно ваксините. Тя признава, че ЕС е помогнал много на Сърбия по време на кризата. Но и страната се справя отлично без ваксините от съюза. 

За Брюксел този успех не е толкова благоприятен, тъй като светът вижда страна, която е кандидатка за членство в ЕС, но очевидно се възползва от връзките си с Изтока. И не за първи път страните от Западните Балкани откриха, че когато ситуацията е напечена, ЕС може да бъде ненадежден партньор.

"ЕС не присъства тук от гледна точка на сериозна политическа стратегия", казва Вук Вуксанович от мозъчния тръст на Белградския център за политика на сигурност. "Поради тази стратегическа недалновидност от страна на Брюксел, ЕС претърпява големи загуби и позволява на Китай да увеличи тежестта си."

Поне една държава от ЕС, Унгария, следва примера на Сърбия, набавяйки китайски и руски ваксини. Други могат да възприемат същия подход.

Но засега - поне веднъж Сърбия може да се наслади на привилегията да покаже на останалата част от континента как трябва да се правят нещата.