Градушки, торнадо, суша - климатът на Балканите ще става още по-екстремен

Изменението на климата в нашия регион ще доведе до още по-високи температури, суши, наводнения, както и противоположни крайности, предупреждават климатолозите пред скопския вестник "Независен", цитиран от "Фокус".

Много части на света се борят с катастрофални пожари през последните седмици, а Балканите са сред най-тежко засегнатите. Огънят унищожи огромни територии в Турция и Гърция, пожари бушуват в България, Северна Македония, Косово, Хърватия.

Причината е ясна - високите температури това лято, а в някои страни са регистрирани невиждани от десетилетия максимуми.

В Гърция бяха измерени 46,3 градуса по Целзий, а в Турция 49,1 градуса по Целзий и именно в тези две държави бушуват най-големите пожари, които се разпространяват бързо с помощта на вятъра.

Много експерти са съгласни, че тези пожари са само едно от последствията от изменението на климата, което бързо променя условията на живот на нашата планета, включително и на Балканите, които според климатолозите в региона, такива лета като това, в което едва оцеляваме, но и още по-лоши, ни очакват занапред.

Кресо Панджич, климатолог от Държавния хидрометеорологичен институт на Хърватия, твърди, че юни и юли тази година са били статистически значително по-топли от многогодишната средна стойност от 1981 до 2010 г., като по-честите изключително горещи периоди влияят на човешкото здраве.

"Климатичните сценарии предвиждат увеличаване на честотата на топлинните вълни в Югоизточна Европа през следващите години или десетилетия, в зависимост от сценария за емисиите на парникови газове", каза Панджич, който предупреди за последиците от високите температури.

Топлината обаче е само част от промяната и може да се каже - по -малка част от проблема, защото високите температури непременно ще причинят редица екстремни явления и метеорологични бедствия, които не са били често срещани в нашия район.

Една от тях, твърди Панджич, е появата на вихрови явления, които със своята сила ще приличат повече на торнадата, бушуващи в Северна Америка.

„Като цяло през следващите години се прогнозира увеличаване на честотата и интензивността на екстремни метеорологични и климатични явления през всички сезони, като например увеличаване на валежите, които могат да причинят особено големи наводнения, като в същото време могат да се очакват по -дълги суши. , особено през лятото, когато изпарението поради висока температура на въздуха е по -изразено, отколкото през зимата. Разрушителните атмосферни вихри и смерчове, стават все по-често срещани както на сушата, така и в морето, чиято разрушителна сила може да се сравни с торнадо, чието появяване е най-характерно в района на Големите равнини в САЩ, където има " сблъсъци "на изключително горещ и влажен въздух от Мексиканския залив със сравнително сух и топъл, но по -хладен въздух на Големите равнини, каза Панджич.

Предупрежденията за екстремни температури също станаха често срещани в Сърбия.

„Процесът на изменение на климата, или по-скоро глобално затопляне, беше иницииран от прекомерни емисии на парникови газове, които се увеличават и имат много лоши последици за атмосферата, океаните, морския лед, континенталната суша, леда и снега. Топлите климатични зони се разпространяват по полюсите и във височина. В нашите географски ширини температурата се повишава с 1,5 градуса на всеки тридесет години, общите годишни валежи са почти непроменени, обяснява Горан Пеянович, помощник -директор на Националния център по климата към Републиканския хидрометеорологичен институт на Сърбия.

„Затова не бива да се изненадваме от наводненията, настъпили в Германия или в нашия регион през май 2014 г. Горещите вълни стават все по-многобройни, по-продължителни и по-интензивни, така че от 2000 г. насам има шест големи засушавания, а една от тях през 2012 г. струва на селското стопанство на Сърбия два милиарда долара, казва Пеянович.

Освен торнадата за които Панджич предупреждава, Крайнович споменава все по-интензивни наводнения, пориви на вятъра, градушка и периоди на засушаване, които според него също ще бъдат следствие от изменението на климата. Понякога дъждовете, добави той, не са достатъчни за подобряване на цялостната картина на климата в региона, така че адаптирането към новите условия на живот на Балканите ще стане неизбежно.