Ще има ли отново война, може ли да се разпадне Босна и Херцеговина?

През последните дни политическата обстановка в Босна и Херцеговина се нагорещи от провокативните изявления на сръбския члeн в босненското председателство Милорад Додик, както и от критичните оценки на новия върховен представител на международната общност в страната Кристиян Шмит, който предупреди, че страната може да се разпадне.

Босна и Херцеговина е разтърсена месеци наред от политическа криза, причинена от плановете на Додик да направи Република Сръбска /РС/ - сръбската половина на страната, де факто независим субект.

Върховният представител на международната общност в Босна и Херцеговина Кристиян Шмит в своя доклад за ситуацията в страната нарече Додик "заплаха за мира и стабилността в Босна и Херцеговина".

В доклада си пред ООН Шмит предупреди, че страната е в непосредствена опасност от разпад и има много реална перспектива за избухването на военен конфликт. Шмит, чието назначаване Москва не признава, каза, че ако сръбските сили изпълнят заплахата си да създадат отново своя армия, разделяйки националните въоръжени сили на две, ще бъде необходимо изпращане на междунродни мироопазващи сили, за да се предотврати нова война.

Според анализатори от Сараево, Загреб и Белград Милорад Додик не се стреми към война, а иска да осигури за себе си позиции в преговорите за избирателната реформа, която е на дневен ред в Босна и Херцеговина.

Хърватският политолог Виеслав Раос посочва, че Додик въпреки "експлозивните си изявления" всъщност разчита на политическо решение, "за да си осигури по-добра позиция за преговори" в контекста на избирателната реформа, водена от американците.

Според политолога Западът, или по-скоро Америка, позволява на Додик да ескалира максимално ситуацията, за да може да се намеси, не военно, а с помощта на различни механизми, за да върнат нещата под свой контрол и по този начин да покаже на Русия, че е отишла твърде далеч в разпространението на своите интереси в БиХ и региона.

Русия и Белград се разглеждат като главни защитници на Додик.

Съветът за сигурност на ООН подкрепи миналата седмица удължаването на военната мисия EUFOR в Босна и Херцеговина, като Русия постави като условие за подкрепата си в резолюцията да не се споменава върховният представител на международната общност Кристиян Шмит. Москва разглежда това като свой дипломатически успех.

Додик вероятно ще се опита да изпълни заплахите си, но не знаем до каква степен, защото политиката, която води, е "ирационална", казава професор Енвер Казаз от Философския факултет на Университета в Сараево, цитиран от агенция Хина. Той посочи, че Додик е предприел "грешна стъпка" през октомври, когато е поискал от Народното събрание на РС да приеме закон, предвиждащ създаването на Агенция по лекарствата, намалявайки ролята на агенцията на държавно ниво.

Държавните власти не отговориха на това "нито дипломатично, нито институционално, а патриотично и истерично, като се състезаваха кой ще направи по-омразни изявления", отбеляза Казаз.

В неделя в страната пристигна заместник-помощник държавният секретар на САЩ Габриел Ескобар и първо се срещна с американския посланик в Сараево Ерик Нелсън. Той разговаря и с двамата членове на босненското председателство, заявявайки, че "САЩ застават зад Босна и Херцеговина".

Преди да пристигне в Сараево, Ескобар каза, че в тази страна "няма да има нова война". Той каза също, че политическите стъпки на сръбския член на тричленното босненско председателство Милорад Додик, които допълнително разгорещиха кризата в Босна и Херцеговина, са разчетени за това Додик "да запази своята власт и своите пари". Ескобар каза за Радио Свободна Европа, че политиката на Додик не се подкрепя от никой в региона и дори от съседна Сърбия.

Премиерът на Република Сръбска Радован Вишкович, коментирайки посещението на пратеника на Джоузеф Байдън, каза, че "очаква, че Ескобар ще посети Сараево, ще хапне кебапчета и се се завърне жив и здрав в Америка".

Същевременнно сръбският член в босненското председателство и лидер на Съюза на независимите социалдемократи Милорад Додик изтъкна, че специалният пратеник на американския президент Джо Байдън за Западните Балкани трябва да знае, че "Босна и Херцеговина може да има бъдеще само въз основа на конституцията на БиХ, за която всички се съгласиха през 1995 година и ако нейните народи и съставни части се борят за това, а не американци, руснаци, европейци и върховни представители".
/БТА/