Между Русия и ЕС: Вучич седи на два стола, но ще падне ли на земята?

Александър Вучич затъва все по-дълбоко в проблемите, които произтичат от (не)налагането на санкции срещу Русия. Брюксел оказва натиск и изисква политиката на страната да бъде приведена в съответствие с ЕС, ако тя иска да влезе в него. Това означава, че Сърбия трябва да наложи санкции срещу Русия. На другия полюс е Москва, от която Белград е силно зависим, включително в енергийната сфера. Москва дава да се разбере, че ако бъдат наложени санкции, Русия може да промени из основи позицията си по отношение на Косово и че в Белград има много претенденти за трона на Вучич, които Кремъл може да доведе на власт. Например Вук Йеремич. Това поставя Вучич в трудно положение.

Вучич заяви, че е постигнал съгласие за нов договор за доставка на газ и че той предвижда "най-ниската (по думите му десет пъти) цена в Европа".

След няколко дни чакане Вучич най-накрая разговаря с Путин в неделя. Факт е, че по-рано през седмицата Вучич се похвали, че ще обсъди доставките на газ с Путин, въпреки че Кремъл твърдеше, че този разговор не е в графика на Путин. След като накара Вучич да чака, Путин все пак разговаря с него. Руската информационна агенция "Интерфакс" съобщи, че Путин е обещал "непрекъснати доставки на природен газ за Сърбия", а Вучич е заявил, че е постигнато споразумение за нови газови договори и че те включват "най-ниската (според твърденията десет пъти по-ниска от средната) цена в Европа". Това до голяма степен може да определи позицията на Вучич по отношение на засилващия се натиск от Брюксел и изявленията, че "не може да остане неутрален", когато в Украйна се водят бойни действия.

Вучич получи от Путин това, което искаше, но това не слага край на мъките му, колкото и да демонстрира спокойствие пред сръбската общественост. В началото на юни му предстоят две дълбоко чувствителни и може би съдбоносни срещи. На 10 юни канцлерът Олаф Шолц пристига на Балканите, като ще посети Белград, Прищина, Скопие и Сараево. Според германски медии той ще обсъди с Вучич "отношенията му с Русия" и ще опише подробно "европейското бъдеще" на Сърбия, ако тя не подкрепи общоевропейската политика на санкции.

Веднага след като беше обявено пристигането на германския канцлер, се оказа, че три дни преди него в Белград ще пристигне най-неудобният за настоящия момент гост - ръководителят на дипломацията на Путин и един от най-твърдите и войнствени ястреби в Кремъл. Става дума за Сергей Лавров. Той вероятно ще донесе допълнителни превантивни инструкции, предложения и заплахи от Путин и ще подготви Вучич да разговаря с Шолц на принципа "ние ви предупредихме, а вие правете каквото искате". Сергей Лавров вероятно ще предаде още нещо, което "братът Путин" не е успял да каже в неделния телефонен разговор. Сега, след като е получил допълнителни гаранции от Путин, на Вучич може би ще му е по-лесно да разговаря с Шолц, но това едва ли ще промени желанието на Европейския съюз да принуди Сърбия да вземе решение.

Вучич, както казва бившият сръбски посланик в Германия Огнен Прибичевич, не може да откаже посещение на Лавров, т.е. трябва да го приеме, въпреки че руският външен министър сега е един от най-нежеланите гости. ЕС, разбира се, ще разкритикува тази среща, особено защото тя предшества посещението на Шолц, който пътува с посочената програма. Вучич се бави с налагането на санкции заради руския натиск, значителната зависимост от руската енергия и защото повечето сърби подкрепят Русия в конфликта с Украйна. Според Прибичевич, заради посещението на Лавров натискът на Запада върху Сърбия само ще се засили.

От лагера на Вучич звучат предпазливи изявления, с които членовете му искат да успокоят и двете страни или да отложат неизбежното решение. Така например Зорана Михайлович, най-близката сътрудничка на Вучич, казва, че приоритет на Сърбия е пълноправно членство в ЕС. "Нито за миг не се съмнявам, че Сърбия трябва да направи абсолютно всичко, за да постигне тази цел", каза Михайлович. Според друг близък съратник на Вучич, Владимир Джуканович, след налагане на санкциите срещу Русия "всички врати към Запада ще бъдат отворени", но той добавя, че "има нещо, наречено морал и гордост". Така Вучич продължава да седи на два стола, въпреки че и двата вече се клатят под него.

Но независимо кой какво казва, дори това да са най-близките сътрудници на Вучич, всички разбират, че само той и никой друг трябва да вземе решението. Вучич е на власт от десет години и наближава решаващият момент, в който няма да може да заблуждава никого. Разбира се, не му е лесно, защото зависимостта от руските енергийни ресурси е огромна, но работата не е само в това. Руснаците притежават цялата сръбска енергийна инфраструктура, както и няколко други много важни обществени и режимни символи, като двата големи спортни клуба "Цървена звезда" и "Партизан".

Монополът на сръбския пазар на газ и петрол се държи от мощната руска държавна компания "Газпром". Той е мажоритарен собственик на NIS (Газпром притежава 51% от акциите, придобити от него без конкурс, и според сведенията на три пъти по-висока цена от реалната - за 400 млн. евро). Освен това руснаците са мажоритарни собственици на подземното газохранилище Банатски двор. "Газпромнефт", дъщерно дружество на "Газпром", притежава 56,15% от Банатски двор, докато Сърбия притежава само 13,98%. Всичко това поставя Сърбия в много трудно положение в отношенията с руснаците, особено на фона на агресията в Украйна и натиска от страна на Брюксел.

Освен че държи в ръцете си енергийното бъдеще и инфраструктурата на Сърбия, "Газпром" е и основният спонсор на футболния клуб "Цървена звезда" и баскетболния клуб "Партизан", което е съвсем сравнимо по значение с контрола върху петролната и газовата индустрия. Тяхното бъдеще също зависи от благоволението на руснаците. Пред сръбската общественост това се представя като стратегическо партньорство между руска бизнес марка и сръбска спортна марка, а не просто като спонсорство.

Искам да ви напомня, че след началото на войната в Украйна всички западноевропейски клубове, които имаха договори с "Газпром", спряха да си сътрудничат с него и премахнаха рекламата му от екипите и стадионите си. Само „Цървена звезда“ отказа да го направи.

Владо Вурушич, „Ютарни лист“