Над 110 г.: Българският влак напразно чака на границата влака на РСМ

Почти няма правителство в Скопие, респективно в София, което да не е направило по един меморандум, по една среща, по един разговор по този въпрос. И документите са в изобилие. От началото на тази година имаме и последната договорка, че линията на македонска територия трябва да бъде завършена през 2028 година и експлоатацията на целия участък трябва да завърши през 2030 година. Имаме поредния пусков срок, но нямаме никакви гаранции, че той ще бъде реализиран. Това каза Ангел Джонев, историк и автор на книгата "Македония в железопътната политика на България (1878–1918 Г.)", в предаването "Бизнес старт" на Bloomberg TV Bulgaria с водещ Христо Николов.

Северна Македония започна преди дни строителството на пътния участък между Куманово и Крива Паланка, като отсечката е част от Коридор № 8, който ще свърже София със Скопие и Тирана. На церемонията по първата копка присъства служебният премиер Гълъб Донев.

Не е ясно дали има достатъчни гаранции, че ще завърши в срок и няма да бъде спряно отново строителството по някакви причини, потвърди гостът. "Поучен от историята, трябва да съм реалист. Първата копка в територията на днешната република Северна Македония е направена на 12.10.1994 година. От тогава има множество първи копки".

"Има многократни опити. Ако приложим написаната хартия по липсващото трасе, а то е 56 км от Гюешево до Беляковце, може би ще се покрие с документи. Толкова много документи са произведени през тези 150 години за неговото строителство".

Участъкът между София и Скопие е само част от един голям проект, известен като Коридор № 8. За него са направени много филми, включително награждавани, но той практически не съществува на терен, добави Ангел Джонев.

По думите на госта два участъка в момента подлежат на изграждане. Това е съществуващият участък от Куманово до Беляковце, който е бил подложен на пълна реконструкция от германска и пусковият срок е бил 2017 година. В момента в участъка се работи, но немската компания се е отказала от проекта и там сега работи австрийска фирма.

"Вторият участък, който се работеше през 90-те години на 20 век и първата половина около 2000- 2005, първите няколко години на 21 век от Беляковце до Крива паланка, днес ще бъде изграждана от турска фирма. Там имаше един период на изграждане от френска фирма, с френски капитали. Сега усилията са канализирани през фирма на Република Турция. А за последния участък, който е най-сложен, предстои търг - от Крива паланка до Гюешево. Още не е избрана и съответната фирма, която ще извърши строителството".

Повече от 110 години българският влак чака на границата да дойде този на съседите, но той така и не идва, подчерта събеседникът.

Оценката за този период от време не е благоприятна, заключи Джонев. "И след Първата световна война, също не можем да говорим за съществени успехи. При кралска Югославия, между 1918-1941 година, а и след това, в социалистическа (1944-1991), и дума не може да става да се изгради участъкът на нейна територия".

Югославия унаследява сръбската политика, а Сърбия се явява основен противник на изграждането на българското железопътно трасе до Скопие. Още в края на 19, началото на 20 век, освен Австро-Унгария и Османската империя, и Сърбия се явяват основни противници. Тази политика продължава да се спазва до 1991 година и нямаме ЖП линия по това направление. С появата на независимата Македонска държава можем да кажем, че единствената държава, с която България няма жп връзка, това е Македония, обясни историкът.

"Само" преди 150 години Османската империя поема ангажимент да започне строителството на един участък от днешния град Септември през София, Кюстендил, Скопие за Косово. Това е част от централното трасе, което Османската империя иска да построи за себе си - от Цариград, през Пловдив, София, Кюстендил, Скопие, Косовска Митровица, Сараево за Виена. Този опит, обаче е неуспешен, въпреки че по трасето се работи. Избухва Източната криза, последвалата Руско-турска война. Така този напън на Османската империя остава в историята и с него се ангажира младата българска държава", каза още историкът.

Причините за неуспехите в тази посока са преди всичко геополитически. Усилията на България не са малки, но от гледна точка на крайния резултат - неуспешни.

Вижте целия коментар във видеото на Bloomberg TV Bulgaria