Земетресението ескалира политическите процеси в Турция и Сирия

Възстановяването на щетите от разрушителното земетресение в Турция и Сирия ще бъде дълъг и болезнен процес. Земетресението само ескалира процеси, които бяха започнали да набират скорост. Това каза Мариян Карагьозов, политолог от Института по балканистика към БАН, в предаването "Бизнес старт" на Bloomberg TV Bulgaria с водеща Роселина Петкова.

Над 40 000 жертви, хиляди паднали сгради и силно разрушена инфраструктура. Това са щетите, които засега търпят Сирия и Турция след земетресението. Ердоган, който през май ще се яви на избори, обеща от следващия месец държавата да започне строителството на 30 хил. къщи за останалите без дом, както и затягане на стандартите за строителството. ООН съобщи по-късно в понеделник, че сирийският президент Башар Асад е одобрил отварянето на два нови гранични пункта между Турция и Сирия за първоначален период от три месеца, за да се улесни навременната доставка на хуманитарна помощ. По данни на организацията 9 млн. души в Сирия са засегнати от земетресението.

"В Турция бяха засегнати 10 области, в които живеят около 13,5 млн. души, които са около 15% от населението на страната. Ако погледнем тези данни под друг ъгъл ще видим, че тези 10 области произвеждат едва около 10% от БВП на страната. Тоест това са относително по-бедни области. Така че и възстановяването на инфраструктурата и домовете ще отнеме повече време. А в Сирия сградите бяха компрометирани в продължение на 10-годишна война, която тече там от 2011 година насам. В центъра на Алепо има много стари сгради, които също са много крехки и чувствителни на земетресения. Ситуацията в Сирия също е много тежка. Там има и контрол на различни части на страната. Например, правителството, бунтовници, свързани с Алкайда, протурски и прокюрдски бунтовници", обясни гостът.

Турция беше по-тежко засегната от земетресението, тъй като епицентърът беше там, но пък в Сирия ги има всички тези усложняващи фактори, например районите, в които в Сирия се произвежда петрол, се намират в една източна част на страната, която е под контрола на прокюрдските сили и на американските им партньори, добави гостът. "Нито други бунтовници, нито правителството имат достъп до местните ресурси от петрол. Това означава, че тежката техника има проблеми с доставката на гориво, а без тежка техника спасителните работи и разчистването на руините е много по-трудно".

По думите му в Турция поне този проблем не съществува. В страната не са прекъснати инфраструктурните връзки и доставките на медикаменти, гориво, материали в засегнатите райони могат да се осъществяват безпроблемно.

На територията на Турция има около 4 млн. сирийски бежанци, изтъкна Карагьозов. "Антисирийските настроения започнаха постепенно да набират скорост в Турция. Първоначално турското общество беше добронамерено към сирийците, които идват. Постепенно техният брой обаче започна да се увеличава, а след 2018 година започнаха проблеми с валутния курс, с икономическата ситуация в страната, което допълнително създаде усещане, че сирийците може би създават проблеми за икономиката. Недоволството започна да се засилва и някои политически партии се възползват от тези настроения".

Управляващата партия поддържа своя дискурс, че трябва да се окаже гостоприемство на сирийците, че солидарността диктува добро отношение към тях, коментира политологът. Все още няма никакви данни и проучвания, на базата на които да се извадят изводи дали и по какъв начин земетресението ще въздейства на предстоящите избори в Турция, категоричен бе гостът.

Вижте целия коментар във видеото на Bloomberg TV Bulgaria