Сагата продължава: Министър на Мицкоски заяви, че РСМ "е перфектна", България я спъвала към ЕС

Министърът по европейските въпроси на Северна Македония Орхан Муртезани се оправда с България за стопирания процес на интеграция в Европейския съюз и поиска "по-спокоен терен за установяване на диалог" със следващото българско редовно правителство.

Той призна, че т.нар. "Френско предложение плюс" за конституционни промени с отложено действие не среща подкрепа в Брюксел. Муртезани и премиерът Християн Мицкоски проведоха срещи с председателя на Европейския съвет Шарл Мишел.

"Стана дума (на срещите) за предложението на нашето правителство за конституционни промени с отложено действие. Честно казано, не че има някаква голяма надежда от страна на институциите в Брюксел, че такова предложение ще мине, но не се отхвърля анблок. Има известна доза оптимизъм, която ще трябва да конкретизираме. Правителството има добра основа, когато казва, че логиката в конституционните промени трябва да бъде подобна на тази, която беше направена, когато влязохме в НАТО след смяната на името. Тоест в етапите на промяната на Конституцията трябва да има още една допълнителна поправка, която да гласи, че съдържанието ще се материализира, ще влезе в сила, след като България ратифицира споразумението за присъединяване на страната към Европейския съюз", каза Муртезани в интервю за държавната телевизия.

Министърът твърди, че новото македонско правителство вече е навлязло в "реалната политика", използвайки конституционното име на държавата Република Северна Македония.

Относно изказването на вицепремиера Александър Николоски, който нарече българите "мизерни", Муртезани заяви:

"Това не е инвестиция в бъдещ диалог и така помагаме в тяхната предизборна надпревара. Ние не сме проблемът на гражданите в България. Смятаме, че подобен подход е вреден, като се има предвид, че България ни блокира. Нашият подход трябва да бъде внимателен, защото с евентуално затягане на реториката можем да затворим и онези врати, които смятаме, че могат да се отворят след изборите (в България)".

На въпрос какво постигна правителството на ВМРО-ДПМНЕ и "Вреди"/албанският партньор в кабинета, бел.ред./ през първите 100 дни за един от трите ключови стълба, които определи - ускорена европейска интеграция, Муртезани отговори:

"Първоначалното ни намерение беше да съкратим времевата рамка, първо, да го считаме за абсолютен приоритет и второ, през първите шест месеца ще направим всички вътрешни и външни консултации с нашите стратегически партньори, за да създадем допълнителен импулс. Такива усилия имаше вътре в коалицията и на срещите ни с висшите представители на институциите в Брюксел и извън него. Засега не мога да кажа, че имаме конкретен план, който да успее, но работим по определени насоки, които дават надежда и трябва да бъдат конкретизирани и материализирани, след като нашата съседка България има стабилно редовно управление."

Министърът по европейските въпроси подчерта, че разделянето на Албания от Северна Македония по пътя към ЕС ще има отражение.

"Може да доведе, първо, до нарастване на евроскептицизма, който виждаме, че непрекъснато нараства не само в страните от Западните Балкани, но и в Европа. Второ, сред някои наши граждани, може да се конкретизира усещането, че каквото и да правим, каквито и компромиси, няма да можем да станем част от Европейския съюз. Отделянето на Албания от Македония обаче е ясно послание, че разширяването е живо и се случва. Това трябва да ни насърчи да работим още по-усърдно, за да намерим решения, за да се възползваме от момента. Само да споделя, неофициално, Черна гора вече се договори за времева рамка, до която ще приключат преговорите – това е 2026 г., Албания има оптимистична времева рамка 2027 г. Ако започнем преди Хърватия и останем последни на Балканите с Косово и Босна, мисля, че като цяло впечатлението ще е много лошо", каза той.

Орхан Муртезани отхвърли всякаква връзка между конституционните промеи и предстоящите местни избори в Северна Македония, които трябва да се проведат през следващата година.

"Мисля, че логиката да се смесват местните избори със стратегическата насоченост на държавата е погрешна. Стратегическата ориентация на страната ни налага да работим постоянно, особено когато ни се дава възможност бързо да вървим напред. И тази възможност сега се потвърждава с Албания, Украйна и Молдова. Това е шанс, от който трябва да се възползваме", обясни македонският министър.