Пабло Ескобар – наркобарон №1, но с нюх към... Формула 1!

Покойният наркобарон Пабло Ескобар е най-известният престъпник в световен мащаб, но в началото на незаконния си бизнес той се пробва в различни автомобилни състезания. И най-общо можем да кажем, че талантът му изобщо не е отговарял на амбициите му, пише Automedia.bg.

Ескобар започва състезателната си кариера през 70-те години в популярния в Колумбия марков шампионат Copa Renault 4. Евтините и надеждни Renault 4 не са създадени с идеята да се състезават, но с минимални промени се превръщат в забавни състезателни коли.

Идеята на всеки марков шампионат е пилотите да са поставени при равни условия, но Ескобар открива, че това е в негов ущърб. Малко след дебюта си в състезанията той вече разполага с по-мощна 4-ка в сравнение със своите съперници и демонстрира в няколко състезания, че е бавен в завоите, но на правите успява бързо да догони другите пилоти. Това обаче не е достатъчно и Ескобар започва да експлоатира контактите си в подкупната колумбийска полиция.

Рецептата е проста – полицията спира най-бързите съперници на Пабло, когато те пътуват за поредното състезание и често ги държи часове наред докато им проверява документите с идеята, че те ще пропуснат състезанието и така конкуренцията на наркобарона на пистата ще намалее. Тази стратегия дава резултат и в края на сезона в Copa Renault 4 Ескобар завършва на второ място, само на 1 точка от шампиона.

По това време наркобаронът полага някакви усилия, за да отклони вниманието на медиите от основния си бизнес и участията му са "спонсорирани" от компанията на брат му Роберто, който търгува с велосипеди и поне неговият бизнес е бил законен. И за да е максимално добре подготвен, Пабло пристига на всеки старт с 4 състезателни автомобила, от които избира с кой да се състезава в зависимост кой от тях му е допаднал най-много по време на тренировките.

Пак в края на първата половина на 70-те Ескобар се пробва и в пистовите надпревари със Simca 1000 – първият състезателен автомобил, на който се появяват рекламите на компанията на брат му.

С времето Пабло започва да търси по-силни автомобили и си купува Porsche 911 RSR – автомобилът, с който Емерсон Фитипалди участва през 1974 година в сериите IROC в Щатите. По-късно пилотът с най-потайните спонсори се сдобива и с Porsche 935 с цветовете на Martini, въпреки че алкохолната марка едва ли би искала да се асоциира точно със състезателната кариера на Ескобар.

През втората половина на 70-те години Екобар осигурява истински блясък на националните автомобилни състезания в Колумбия – той наема огромни сервизни камиони, храна за големия си екип, шампанско, красиви момичета за стартовата решетка и пристига за стартовете с хеликоптер.

Когато Ескобар натрупва повече опит с Porsche-то той сключва облог с най-известния колумбийски пилот по това време Рикардо Лондоно, че може да завърши планинското състезание в Меделин на по-малко от 15 секунди зад него. На финала Пабло е на 8 секунди от Лондоно и обявява, че той е спечелил надпреварата. Никой не се наема да му противоречи.

Малко по-късно Ескобар вече е уверен, че има достатъчно талант и скорост, за да се пробва във Формула 1. Парите не са проблем и той започва да си търси място в световния шампионат. Така Ескобар успява да се договори със западналия в началото на 80-те години тим Ensign, за да кара за отбора в Гран при на Бразилия през 1981 година.

Но най-после се намира човек, който да спре устрема на Пабло. Босът на FOCA Бърни Екълстоун, който тогава води сериозна битка със спортното подразделение на ФИА, разбира откъде идват парите за участието на Пабло във Формула 1 и налага вето върху издаването на суперлиценз за световния шампионат на амбициозния наркобарон.

Оттам нататък Ескобар отделя все повече внимание на производството и търговията с наркотици, като в най-силните си години шефът на картела от Меделин печели по 70 милиона долара на ден и признава пред приятели, че няма време за състезания и те му липсват.

Днес от "тима" на Ескобар в автомобилните състезания почти няма живи. Доведеният му брат Густаво Гавирия, който се състезава с него в Copa Renault 4 е застрелян от полицията през 1990 година, самият Ескобар е гръмнат от полицейски снайперист през 1993-а, а през 2009 наемни убийци застрелват и Рикардо Лондоно.

За новини от света на автомобилите – четете Automedia.bg