Цепина: Крепостта, несломена от времето... и от десетките войски

Един от митовете на българската история е за това как народът ни, разпокъсан и лишен от лидери, не оказал съпротива на османското нашествие и страната паднала под османска власт без много бой.

Но това е несправедливо за онези водачи, които са заставали начело на българите във вековните борби срещу нашествениците.

Десетки места у нас още пазят спомена за тях - и освен това ви предлагат чудесни възможности за автомобилна разходка през уикенда.

"Българските крепости", новата поредица на Bulgaria ON AIR ни отвежда именно на тези места, с помощта на Volkswagen Touareg.

Първата дестинация са две села, тясно свързани с историята на Алексий Слав, един от първите и най-могъщи независими феодали на средновековна България.

В Паталеница, на 25 километра от Пазарджик, се намират останките от Баткунион - най-големият укрепен град в региона в зората на Второто българско царство. Уви, от величествената някога крепост са останали няколко плочи, обрасли с бурени.

Тук е църквата "Свети Димитър" - също реликва от XI или XII век. Съвсем малко са храмовете от тази епоха у нас в толкова добро състояние - макар стенописите да плачат за спешна реставрация.

Следващата дестинация е крепостта Цепина. Върхът, висок над километър, е бил обитаем още в каменната епоха. При хан Пресиян, областта минала във владение на България, после няколко пъти сменила господарите си, за да бъде отвоювана обратно от цар Калоян през 1205 година.

След смъртта на Калоян властта в Търново била узурпирана от Борил, но Алексий Слав отказал да признае властта му и се отделил като самостоятелен владетел. Оженил се за дъщерята на латинския император Анри дьо Ено и от него получил титлата деспот.

Цепина била първата му столица и там построил внушителна крепост - над 25 декара площ, с 640-метрова стена, висока пет метра и дебела почти два. Под замъка и трите крепости имало водохранилища, предвидени за дълги обсади. По-късно Алексий Слав преместил трона си в Мелник, но Цепина си останала ключова крепост.

Цепина устояла дори на самия Лала Шахин, прославеният водач на османските войски. През 1373 година, след няколко месеца обсада, припасите и водата на защитниците били на привършване, но пашата склонил да сключи договор с тях: да ги остави сами да разтурят крепостта, но да не разорява града около нея и да остави на цялата местност известно самоуправление.

Градът Цепина оцелял чак до средата на XVI век, когато населението го напуснало и основало днешното Дорково. Манастирът на върха бил разорен век по-късно при принудителното помохамеданчване на местните българи.