Планирате да карате екокола само на олио? Ще има да чакате

Има ли начин автомобилната индустрия да устои на атаката на електрическите превозни средства? Chevron Corp. се надява на това.

Производителят на петрол изпрати три модела на Toyota Motor Corp. на пътуване из САЩ през лятото с цел да докаже, че неговата „възобновяема бензинова смес“ може да осигури по-добър вариант за декарбонизиране на автомобилния транспорт от превозните средства, задвижвани от батерии. Изкопаемите горива съставляват по-малко от половината от сместа и тя е с повече от 40% по-малко въглеродно-интензивна от конвенционалния бензин, според Chevron.

Това не е просто маркетинг. Компанията похарчи 3,15 милиарда долара миналата година за придобиването на Renewable Energy Group Inc. или REG, водещ производител на биодизел. От решаващо значение за тази сделка беше експертният опит на REG в превръщането на отпадъците в гориво - приблизително 70% от суровините за неговите биорафинерии идват от отработено олио и отпадъчна селскостопанска продукция.

Това е примамлива перспектива. Сравнително лесно е да превърнете видовете захари и растителни масла, които ще намерите в кухненския си шкаф, в биогорива, но има само толкова много от тези неща, които можете да произведете. Соевите зърна или захарната тръстика, които се използват за задвижване на превозни средства, не се използват за изхранване на хората, а с глобалния пазар на селскостопанска продукция това означава, че автомобилите често са привилегировани пред една десета от човечеството, което гладува. От почти нищо през 90-те години на миналия век, преди да влезе настоящият кръг от мандати за смесване на бензин, сега горивото представлява по-голям дял от селскостопанската продукция на САЩ, отколкото храната за домашна консумация.

Отпадъчните продукти, които се насочват към депото или пречиствателната станция, осигуряват изход. Вместо да се събират мазнини в канализацията на града, милионите литри използвано олио за готвене, изхвърляно от ресторанти и домашни кухни, могат да бъдат превърнати в поток от приходи, превърнат в пътни горива в биорафинерии. Рудолф Дизел първоначално проектира двигателя, кръстен на него, да работи с растително масло. С някои незначителни химически промени, използваното олио за готвене, или UCO, може да се смеси безпроблемно с горивото, което излиза от бензиновата помпа.

Това е поне теорията. Проблемът е, че няма достатъчно.

Светът произвежда малко повече от 200 милиона метрични тона растително масло всяка година. Но производството на петрол възлиза на близо 5 милиарда тона, така че всички маслодайни семена в света няма да могат да зареждат нашите превозни средства за много повече от няколко седмици. И разбира се, по-голямата част от растителното масло, което произвеждаме, не се превръща в отпадъчни мазнини, а се консумира от хора или животни и се метаболизира в жива тъкан.

Най-оптимистичните прогнози не предвиждат глобалното предлагане на използвано олио за готвене да нарасне над 28 милиона тона годишно през 2030 г., достатъчно, за да измести около 0,5% от световното производство на изкопаем петрол. Топените животински мазнини вероятно добавят най-много 10 милиона тона към тази обща сума. Казано по друг начин: дори най-оптимистичните перспективи за UCO не биха направили толкова голяма разлика по отношение на емисиите, колкото, да речем, по-широкото приемане на двигатели, които се изключват на празен ход, дейност, която представлява около 1,6% от общите емисии на парникови газове в САЩ.

Има ли начини да се сдобием с повече отработени масла? Не много. Едно от предизвикателствата при доставката на използвани мазнини е, че те се доставят от безброй ресторанти, хранителни фабрики и домове, което затруднява събирането им в индустриален мащаб. Повишаването на цената чрез задължаване на доставчиците на гориво да добавят повече UCO може да осигури икономически стимул за събирачите на отпадъци да проследяват доставките, но също така е пълно с непредвидени последици.

В САЩ през последните години има дребномащабна престъпна вълна от престъпници, крадящи UCO, често наричани „течно злато“. В Европа производителите на биогорива и активистите твърдят, че маслата, внесени от Азия и етикетирани като отпадъци, често са необработени масла като палмово масло, фалшифицирани, за да приличат на кухненска мазнина. Това едва ли би било изненадващо. Използваното олио за готвене се търгува със средна премия от 29% в Китай спрямо цената на фючърсите на палмово масло в Малайзия, което дава на престъпниците стимул от около 300 долара на тон да конвертират един продукт в друг.

Не е лошо, че мандатите относно отпадъчните горива насърчават растежа на веригите за доставки за превръщане на боклука в съкровище. Ако сме сериозни в изграждането на устойчива кръгова икономика, която използва повторно и рециклира продукти, вместо просто да ги изхвърли на депото, ще се нуждаем от тази инфраструктура, за да я поддържаме.

Не бива обаче да правим грешката да мислим, че този процес ще причини дори спад в търсенето на петрол. Chevron иска да насърчи „възобновяемия бензин“ не защото ще намали потреблението на суров петрол, а защото се надява, че може да осигури защита срещу по-чистата, по-евтина и по-разрушителна заплаха от електрическите превозни средства. От векове сме използвали отпадъчни мазнини за производство на потребителски стоки като сапун, овлажнители и грим. Подобно на всички тези продукти, въздействието върху търсенето на петрол от нарастването на използваното олио за готвене ще бъде предимно козметично.

Дейвид Фиклинг е колумнист на Bloomberg Opinion, който пише за енергетика и суровини. Бил е репортер на Bloomberg News, Dow Jones, Wall Street Journal, Financial Times и The Guardian. Авализът му е от сайта на Bloomberg TV Bulgaria