Туристически Facebook, макар и без фейсове

Началото на ноември е, а планините са все още гостоприемни – сандвичи в раниците, вафли и един много вкусен шоколад с какаов пълнеж. Щеките за ходене винаги си стоят в багажника на колата, така че сме готови за поход.

Ярловски купен (2173 м) е със стотина метра по-нисък от Черни връх и е на час път от него, така че, ако се тръгне от „Алеко”, достигането му е почти като разходка в парка. Ние обаче избираме по-трудния, но и по-красив път от село Железница.

Оставяме колата при обръщалото на автобус 69, близо до ханче „Белите брези”, и право нагоре. Пътят е три часа стегнато изкачване, но ако срещнете доайена на този маршрут бай Стоян – Синята стрела, е малко повече.

85-годишният бодряк много обича да разказва как е водил по тези пътеки члена на Политбюро Тодор Божинов с идеята туризмът в южната, слънчева част на Витоша да се развие повече (а не както се случи – само в усойните северни склонове с гледка към бетонния град).

Божинов обаче му отвърнал: „Веднага мога да вдигна тук почивна станция за големците, но туристите ще трябва да заобикалят на километри, така че по-добре да си остане диво”.

Много са историите на бай Стоян и с президента Петър Стоянов, и за това как в създадения от него заслон „Синята стрела” са заченати няколко деца, но за това – друг път.

Сега сме се устремили към платото, като почти през цялото време се наслаждаваме на панорамната гледка към Рила. Дори метеорологичната станция на Мусала се вижда, макар и като миниатюрно квадратче, кацнало на върха.

Ярловски купен е на стотина метра вляво от пътеката. Ще го познаете по чугунената кутия, заварена към висок прът от арматурно желязо. А там, под тежкия капак, старателно увит в две найлонови торбички, се спотайва бележник на Машиноекспорт от знаковата 1989 година.

Има си и химикалка, също рекламна, но от по-ново време, затова няма да споменавам на коя фирма. По-голямата част от постингите в този напълно офлайн форум са като метеобюлетин (оригиналният правопис е запазен):

1 ноември 2009 г. около 14,30 ч. 
"По-студено е от вчера със силен северен вятър. Видимостта е лоша – не се вижда нито Рила нито Ч. връх. ЧАО" Иво и Йорик

Всъщност Йорик е куче, защото до името му винаги има нарисувана стъпка от лапа, а и на 28.10.09 е записано:
"...ще поседим малко. Аз ще хапна ядки, а Йорик – кокалчета".

23 август същата година
"Прекрасно си мое мило Отечество! Гледката възхитителна". Валя и Лиана

21 октомври, отново годината е 2009
"Колко много следи от диви животни в пръхкавия сняг! Витоша е все още жива планина” – един от тълпата

Някои от посланията са по-закачливи:

22 октомври

"Най-готината мацка посети този връх. Красива природа. Краката мокри. Но нали посоката е към възход! Всички дошли тук да сте щастливи и късмет!" Боби и Люси

Други пък не проявяват особена тактичност, като насред Витоша пишат, и то с големи букви: "ОБИЧАМ РИЛА"

В бележника има и вицове:

1 август
"Отскоро във района се появиха нови хищни птици – викат им парапланери. Шест пъти гърмехме с Вуте, докато пуснат човеко!" Мони

През летните месеци се появяват и писания на турски, чешки, немски, английски (от Ливърпул) и дори с йероглифи. А политическите пристрастия са представени от едно кратко, но ясно: "Intifada – Viva Palestina Libre!!"”

Летоброенето в зеления тефтер започва от октомври 2006-а, но това не е първият том от хрониките на витошкото плато. Нямам представа колко пъти чугунената кутия е сменяла своя „харддиск”, но съм писал там за първи път през лятото на 2005-а.

Когато тетрадката се напълни, някой от туристите я прибира и поставя нова. Може би затова на последната страница има молба:

"Благодарим ако не взимаш тефтер. Искаме да го четем догодина".

Ако идеята да се включите в този туристически фейсбук, макар и без фейсове, ви допада, имайте предвид, че по българските планини има поне още три върха с присъствени книги: на Юмрука (1818 м) и Голям Купен (2169 м) в Стара планина, както и на Голяма Сютка (2186 м) в Родопите. Приятно сърфиране!