Носталгия по миналото. Парният "Ориент Банкя"

Пуф-паф. Снимка: Васил Богданов

1 / 7

"Какво става, да не снимат някой филм? Ние търсихме влака за Банкя на 4-ти или 6-и коловоз, щото обикновено там го слагат, ама днес ни изненадаха – на първи е".

Това споделят моите спътници в купето, а една жена добавя: "Мен вече са ме давали по телевизията. Правиха репортаж за намаляването на влаковете до Банкя. Аз съм всеки ден с количката за багаж в тоя влак. Едно време при Тодор Живков имаше композиции на всеки половин час, а сега са само 7 за цялото денонощие".

"Това е заради метрото. Слизаш на последната спирка и оттам с автобуса си за 10 минути в Банкя" – обяснява моят съсед по място. В този момент тренът потегли от Централна гара, а в краката ни е единствената пощенска пратка за този курс – кошница, пълна с буркани, изпратена от Твърдица.

"Нали ще ми я пазите?" – пита кондукторката и започва да дупчи билетите на пътниците.

Влакът е необичайно пълен, поводът е парният локомотив, който през следващите две седмици ще прави атрактивно пътуването в 12,10 ч. до Банкя.

А през първия ден на този период има и още една допълнителна екстра – в композицията е включен един от вагоните на "Корона Експрес", влака на цар Борис III. Той е произведен през 1940 г. в германския завод "Линке – Хофман Верке" в Бреслау за нуждите на иранския шах и затова е известен с името "иранката".

Така композицията от само два вагона става много еклектична. Един чист и добре запазен "царски" вагон и един по-модерен, изрисуван с графити.

"Мен също са ме давали по телевизията", гордо отбелязва пенсиониран БДЖ служител, който пътува до нас.

"Питаха ме за стачката и аз, естествено, защитих колегите". Така в сладки приказки и спомени 35-минутният воаяж до Банкя минава неусетно.

По пътя спираме за кратко в Обеля, Волуяк и Божурище, като някои от пътниците се качват в последния момент, защото се захласват да снимат локомотива.

На гарата в Банкя влакът предизвиква голям възторг, хора го наобикалят да се снимат за спомен.

В 14,05 ч. композицията потегля с надута носталгична свирка обратно за столицата.