Fiesta de La Vendimia напои Испания

Юрий Синьовски  

ultravox@excite.com

Точно това си е Fiesta de La Vendimia – любимият на испанците празник на виното, който всяка година събира в Регена – малко градче близо до Валенсия – производители и „дегустатори” на гроздовата напитка. Нито празник, нито фестивал, нито фиеста обаче се точните думи за случващото се тук през първите четири дни на септември. По-скоро става дума за всенародно пиянство, за целодневен – да не кажа целонощен – запой!

Случайно или не, попадам съвсем на място. Регена ме посреща с топлите лъчи на средиземноморското слънце, весела глъчка по улиците и трескаво оживление. Часове преди откриването, осемнайсетхилядният град направо е пощурял – окъпани в светлини, улиците чернеят от хора, отвсякъде гърми музика, стрелбищата и сергиите с всевъзможни джунджурии сякаш са се изсипали от всички лунапаркове околовръст.

Симулатори, въртележки, блъскащи се колички и още куп „дяволски машини” за забавления се предлагат на меркалиите. Търсачите на силни усещания летят с влакчето на ужасите, пробват ролеркостера, напъхват се в F 1 симулатора, изстрелват се с бънджи ластици...

Малко след „площада на забавленията” изникват сергиите с магически талисмани, фосфоресциращи запалки, мъниста, чудати гривни с надписи по поръчка, луминесцентни пръстени... По-нататък под гигантски шатри властва бингото с предметни награди.

Можеш да спечелиш от мече-калъф за мобилка до автоматична пералня. А докато печелиш - пълнят очи, че и стомаси със сепия, калмари, откоподи, скариди, раци, прочутите bocadillos – разрязани франзели, в които лежи пушена шунка в доматен сок, гарнирана с печени чушки и лимон.

Кралските скариди на скара с чеснов сос са абсолютен хит, много се харчат и tapas – прочутите испански закуски, които малко наподобяват толубмички, но са солени. Пържат се на място и се сервират гарнирани с калмари, спанак или шкембе.

Докато напредвам в тълпата, бъчвичките с наливно червено или tinto, както му викат испанците, направо се роят. Заковавам пред първата, сервират ми го в стъклена каничка и с почуда ме гледат как обръщам двестате грама почти на екс. След като пресушавам и втората каничка, най-сетне разбирам, че виното трябва да се раздели с ... хората около теб!

Отпиваш и предаваш на следващия, той отпива и предава на друг, докато стъклото се изпразни. Струйката задължително трябва да се поема от високо и на малки глътки. На всичкото отгоре цялото това удоволствие се оказва безплатно!

Провирам се към следващата бъчвичка и срещам нови и нови мезета – пиле на грил с кус-кус, паеля, fritura – добре изпържени морски дарове с пикантни сосоове, мариновани луканки, филета, шунки, бекони. Зад големи по метър и половина делви, продавачите любезно предлагат кисели краставички, домати, чушки, моркови.

Дегустирам наред и други питиета - първо местния специалитет „херес” – нещо подобно на шери, но по-тръпчиво, след това прочутата регенска винена бира – странна на цвят и вкус, но определено разхлаждаща и накрая летния хит „сангрия” – убийствена комбинация от червено вино, фанта портокал, водка и джин. Сервира се в халби с много лед и няколко резенчета лимон. Страхотно освежава, но следващата сутрин е доста трудна за ставане...

Ставам обаче с подскок, защото под прозореца ми нещо бучи и трещи – не е за вярване - парад от всевъзможни бутафорни таратайки пълни улицата. Най-отпред е подвижна „крепост” с кули и бойници от картон.

Музиката дъни яко, отвътре стърчат крака, ръце, глави... Следващият автомобил е същински „Saloon” – крясъците на „каубоите” почти заглушават пукота на нарочно свалените гърнета на возилото.

От уличките наоколо прииждат още „маскирани” съборетини – летяща метла, къщичката на баба Яга, гигантска бутилка шампанско, пожарна кола... Мяркат се и първите карнавални костюми – мъже, жени и деца са здраво гримирани, шапки, маски и балони изпъстрят това лудешко шествие из Регена. Май само аз съм облечен нормално – тоест ненормално за случая....

Парадът от автомобили и пешеходци се отправя към площада пред гарата. Отнякъде се появява камион с мощна озвучителна апаратура, градът пее и танцува, каничките се предават от ръка на ръка... Незнайно откъде изникват три надуваеми басейна и за броени минути са догоре с вода. Предстои не състезание, а откриване на гроздобера и освещаване на новия сезон – една истинска водна фиеста, както разбирам по-късно. Участниците се избиват да се включат, но в крайна сметка само трима са избраните.

Щастливците скачат в басейните и започва едно жестоко плискане, скачане, джапане, плуване, къпане... Вода хвърчи отвсякъде, гримът се размазва и тече, костюми и перуки вече са на паважа. Изливането на водата от басейните е всъщност освещаване на поредната реколта грозде и пожелание всичко да върви по вода. „Нощта на водата” приключва, за да отвори път на „Нощта на огъня” – вече се свечерява и малки и по-големи „клади” изникват из целия град, около тях се пие и пее. Повече от предния ден.

На сутринта Регена е притихнала – местни и туристи събираме сили за закриване на Fiesta de La Vendimia. Следобед – след задължителната сиеста – масдкарадът продължава. Костюмите отново се навличат, натруфените трошки пак пърпорят из улиците, стъклените канички отново се надигат... Точно като в приказките – „три дни яли, пили и се веселили”.