По водата, под палмите

Рибар направлява лодката си през потопено под вода оризище след мусона. Снимка: Reuters

10 / 12

Шум от палмови листа, зелени оризища край брега – в Керала Индия показва най-красивата си страна и същевременно най-туристическата. Дори с лодка трудно може да се измъкнеш от тълпите, освен ако не си останеш в реката.

Клаксоните на колите все още свирят, а триколките дрънчат, но шумът вече не се чува. Намираме се във водата, на път към лодката ни, която през следващите дни ще ни носи през каналите на Керала, щат в индийския югозапад. След няколко минути път с моторница зад един завой на реката се появява нашият плаващ хотел. „Welcome on board“ казва един от членовете на екипажа, докато се качваме.

Каналите са дълги стотици километри мрежа от водни пътища. В Керала те покриват огромна площ. Някои са толкова тесни, че дори дете може да ги прескочи, други се събират в големи езера. От десетилетия по каналите местните жители си доставят продукти и пренасят реколтата си до градовете. Използвали дълги по 20 метра шлепове, на които днес е намерена друга работа.

Преди известно време на някого хрумнала идея, която трябвало да превърне региона в едно от най-харесваните туристически места в Индия. Превърнали старите лодки в плаващи хотели, като им сложили дървени постройки. В момента стотици такива лодки се движат из каналите. На някои има място за големи семейства с деца, други предлагат стая за двама и трима души екипаж. Такава е и нашата „Lakes and Lagoons“.

Слабият Антони, на около 50 години, е капитан. Сутрин отваря чадъра си, за да се пази от слънцето, и през следващите часове седи на кормилото. Винсент, значително по-млад, се грижи за техниката, както казва сам, но всъщност извън пускането и спирането на моторите, няма много работа.

Освен тях на борда е Деепу – готвач и момче за всичко. Почти непрекъснато тропа в кухнята в задната част на лодката. Тигани и чинии тракат, докато Деепу реже зеленчуци и подправки и ги запържва с прясно уловени скариди. На всеки няколко часа той се появява, постила масата и обявява: „Яденето е готово“. Съдържанието на изпускащите пара съдове е вкусно, а количеството – впечатляващо. Когато кажем да Деепу, че пак е сготвил много, той отново се вмъква доволен в кухнята.

Между храненията няма много какво да се прави, освен да се наслаждаваш на прекрасния пейзаж на каналите. С пешеходно темпо лодката се плъзга по водата край бамбук и палми, чиито листа се клатят от вятъра. Край пищни зелени поля, на които се виждат крави. Край самотни къщи и селца.

Няколкодневното пътуване позволява на туристите да хвърлят поглед на всекидневния живот на хората, които живеят край каналите. Потегляме рано сутрин, след като ни събуди някой петел. От водата можем да наблюдаваме как селата се събуждат. Цели семейства се мият във водата на каналите. Момчета и момичета в ученически униформи крачат с раниците се по тесните пътечки край брега.

Малко по-късно, ние междувременно сме се преместили на горната палуба, чуваме шляпане. Жени са нагазили до колене във водата и удрят прането си в камъните на брега. Наблизо стоят мъже, поправят лодките си или прекарват продукти до домовете си. Около обяд се чува тракане из каналите – мият се чиниите.

Така ставаш част от живота край каналите, макар и само като наблюдател. Дистанцията може да е удобна, но истински контакт с местните хора практически няма. Това не пречи на туристите.

Каналите привличат безброй гости от целия свят. Някои се надяват да попият атмосферата дори и с еднодневно пътуване. Натъпканите кораби обаче не могат да стигнат далече, те остават в широките канали, често плътно следвани от други лодки. По-малките лодки са далеч от тези тълпи.

На каквато и лодка да са туристите обаче, имат възможност да видят Индия по специален начин – как пъстри рибарчета се редят по жиците и се спускат за секунда за плячка под водата, докато патиците тракат с клюнове край брега.

(Spiegel, DPA)

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.