Там, където поетите отиват да умрат

Кацнал на 350 м над крайбрежния градец Амалфи, Равело е описван като по-близо до небето, отколкото до земята. Две неустоимо романтични градини – Вила Руфоло и Вила Симброне – оправдават своята репутация като „мястото, гдето поетите отиват да умрат“.

Гостите на хотела могат да се надяват на спиращи дъха изгледи на небесносиньото море от Палацо Сасо, носещ следи от марокански влияния.

Изграден в ХІІ в., днес луксозен хотел, „Сасо“ е сякаш цял от прекрасни гледки. Рихард Вагнер намира вдъхновение в това място през 1880 г., като написва част от Парсифал по време на престоя си тук. (Всяко лято един международно известен класически Вагнеров музикален фестивал се провежда в градините на Вила Руфоло.)

Това орлово гнездо на върха на стръмна скала гледа на изток към драматичните планини Латари и тяхната дива, рязко очертана брегова линия към Салерно, изпълвайки стаите и сърцата на гостите с топло слънце и силна романтичност.

Скорошната му трансформация в съвременно убежище е оставило духа на средновековната сграда непокътнат. Трийсет и шест терасирани декара бугенвилии, рози и мимози са разперени като ветрило под розовия дворец (понякога пропускани от хората, хипнотизирани от смесицата на ясно кобалтовосиньо небе и море).

Следвайте аромата на къкрещия доматен сос и печено агне, който ще ви отведе до „Кумпа Козимо“, най-добрата trattoria в града. Когато повечето чужденци мислят за добра, вкусна италианска храна, те имат предвид неаполитанската кухня и тъкмо нея ще намерят тук.

Продукти, отгледани в плодородната вулканична почва около Неапол, чисти вина и умелите ръце на Нета Ботоне (дъщерята на първоначалния собственик Козимо) превръщат всяко ястие тук в деликатес. Обикновено има едно маратонско опитване на седем различни вида паста.

Екскурзиантите за деня често си тръгват от Равело преди вечеря, оставяйки опразнения „Козимо“ на местните хора, които се наслаждават на изключителни пици и нескъпо веселие.