Градовете на Евро 2012: Харков

С население от 1,5 млн. души Харков е вторият по големина град в Украйна. Едно от главните промишлени, културни, образователни и научни средища в страната-домакин на тазгодишното Европейско първенство по футбол е разположено в Украинския североизток, само на 40 километра от границата с Русия.

През лятото в Харков ще се играят 3 от най-интересните двубои от груповата фаза на Евро 2012, а именно  - Холандия – Дания, Холандия –Германия и Португалия – Холандия.

История

Има доказателства, че този район е бил населяван още преди 4 хиляди години, но за официална рождена дата на Харков се счита 1654-та година. Основателите са казаци, а според някои легенди местният герой Харко (наричан Украинският Робин Худ) е с главна заслуга за създаването на града на мястото, където се сливат три реки – Лопан, Харков и Уди. 

Намирайки се в непосредствена близост до Русия, Харков съвсем естествено попада под силното влияние на руските битие и култура. Неслучайно в периода 1917-1934-та година градът е определен от болшевиките за столица на Украинската съветска социалистическа република.

В ранните години на СССР стотици местни жители – националисти и представители на интелигенцията са преследвани, арестувани, депортирани и екзекутирани за подривна дейност срещу централната власт в Москва. В същото време градът се „специализира“ в оръжейната промишленост и машиностроенето, като там е сърцето на съветското производство на танкове.

Харков преживява и големия украински глад (голодомор) от началото на 30-те години, за да се стигне до две нацистки окупации по време на Втората световна война. Градът е бойно поле за 4 големи битки преди да бъда окончателно освободен от Червената армия на 23-ти август, 1943-та година.

Около 70% от града е унищожен, а десетки хиляди жители са убити.

След войната Харков е възстановен изключително бързо. Градът си връща танковата промишленост, дислоцирана за няколко години в Урал. Съветското минало превръща този украински регион в индустриален център, специализиран във военните технологии.
В тази връзка научната общност в града получава широко поле за изява. Университетът на Харков, създаден в самото начало на 19-ти век, се разраства изключително бързо, а изследванията в областта на ядрената физика го правят люлката на съветската ядрена технология.

С края на Студената война и с драстичното намаляване на военните поръчки и локализирането на производството в силно развити промишлени региони на Украйна като Днепропетровск, Донецк и Запорожия, Харков заема позицията на „мозъка“, контролиращ физическата реализация. 

Със своите 13 университета и множество  технически институции, привличащи по 10 хиляди чуждестранни студенти всяка година, градът е главният научен център на съвременна Украйна. 

Едва ли е изненада, че някои от най-известните местни жители са учени. Като водещият съветски физик и носител на Нобелова награда през 1962 г.  Лев Давидович Ландау. Или биологът Иля Илич Мечников, считан за създател на еволюционната ембриология. Мечников също е Нобелов лауреат.

Но Харков може да се похвали със забележителни свои граждани и в областта на изкуствата. Адолф Жан-Мари Мурон, известен с псевдонима си Касандър, е световноизвестен художник, автор на множество популярни постери и печатни шрифтове. Той е създателят на логото на модния гигант „Ив Сен-Лоран“. Един от най-известните източноевропейски фотографи от периода на Студената война Борис Михайлов също е родом от Харков.

Забележителности

Централният площад на Харков е 2-ят по големина в Европа и 9-ят в света. На него са разположени университет, правителствени учреждения, театър, музеи. Там се намира и първият съветски небостъргач, който дълго време е най-високата сграда в Европа.

Красивият парк „Шевченко“, манастирът „Покровски“ и катедралата „Благовещение“ са сред другите забележителности на града. Обект на интерес за туристите е и Централният пазар в северната част на Харков, където се предлагат всевъзможни стоки – от сувенирни шапки до колянов вал.

Футболът

Реновираният през 2009-та година стадион „Металист“ често е наричан „Арената на паяка“ заради подредените във формата на „огромен паяк“ външни поддържащи греди. С капацитет от 38 863 места, това съоръжение предлага всякакви удобства. На южната трибуна дори има мол.

Стадионът е дом на тазгодишният хит в Лига Европа – Металист Харков. Въпреки че не може да се похвали с титла в местния шампионат (доминиран от Шахтьор и Динамо Киев), Металист определено е част от елита на украинския футбол. В последните 5 сезона тимът неизменно заема третото място в първенството, изоставайки единствено от двата гранда.

Създаден през 1925-та година, клубът става част от първата дивизия на СССР едва през 1960-та, но трябва да чака до 1988-ма, за да отпразнува най-значимия триумф в историята си – на финала за Купата на СССР с  2:0 е победен московския Торпедо.

Така Металист Харков записва името си в историята като един от 14-те носители на въпросната купа.

По отношение на другите спортове Харков може да се похвали с над 40 олимпийски медалисти. Сред тях е и „Златната риба“ на Украйна – плувкинята Яна Клочкова. Тя спечели 4 златни медала на Олимпиадите в Сидни и Атина. Сестрите Катерина и Алиона Бондаренко пък донесоха в града титла на двойки от Големия шлем – двете спечелиха Откритото първенство по тенис на Австралия през 2008-ма година.