Домът на боговете

Тепуи са широки планини, завършващи на върха си с плато. Срещат се в Гвианската планинска земя в Южна Америка, но най-вече в пределите на Венецуела. Преведено от езика на племето пемон „тепуи” означава „дом на боговете”. Тяхната височина е толкова впечатляваща, че човек има усещането, че стигат до края на небето.

Тепуи се срещат по отделно, а не като планинска верига. Това ги прави уникални по своята същност и дава възможност на много растения и животни да намерят своето убежище в тях. Някои животински и растителни видове например, обитават само едно тепуи. Обикновено впечатляващите планини се извисяват над заобикаляща ги гора или джунгла.

Най-високите тепуи достигат до повече от 3000 метра височина. Повечето планини са недостъпни пеша, като най-подходяща за преход е високата 2180 метра Рорайма. Тепуи представляват останки от голямо плато пясъчник, което някога е покривало територията между северната граница на басейна на Амазонка и Ориноко, между брега на Атлантическия океан и Рио Негро. Въпреки че тепуи изглеждат доста безлюдни, по върховете им гъмжи от живот.

Високата надморска височина на планините обяснява техния различен климат. На върха често вали хладен дъжд, а в основите на тепуи има тропически, топъл и влажен климат. Някои от растенията са уникални заради адаптацията си към околната среда. 2322 растителни вида са регистрирани в тепуи, като приблизително една трета от тях не се срещат никъде другаде по света.

Влезте в галериятан на Tialoto.bg и вижте какво е вдъхновило шотландския писател Артър Конан Дойл да напише своя роман „Изгубеният свят”.