Банско, защо си толкова далече от Алпите?

Зимната ваканция за огромна част от хората по целия свят е свързана с удоволствието да отидеш “на ски”. За щастие на нас, българите, а и на съседните ни народи, в милата татковина си имаме зимен курорт, сравним със световните. Банско отдавна е предпочитана дестинация за начинаещи и запалени скиори, но някои неуредици могат като нищо да се окажат препъни камък по пътя на бизнесмените, които искат да превърнат пиринското градче в топ зимен курорт.

Инвестициите

Банско е град на инвестициите. Хотели, лифтове, писти, заведения. Милиони са вложени в този курорт, така че той да се доближи до стандарта на европейските си конкуренти. По пътя към Европа, обаче, ще трябва да се разчистят и доста от боклуците. Проблемите започват още с

картата за ски.

Цената на ден е 28 лева и е доста солена , а чужденците плащат почти двойно (50 лв.) – т.е. колкото в Алпите. Въпреки това нашенци не липсват съвсем, пък и дори малко на брой, в концентрирано съдържание те са достатъчни. Чакането за заветната карта отнема между 20 и 40 минути, което, разбира се, отнема от времето за самото удоволствие от карането на ски. Бутането и предреждането са естествено явление, което не отминава дори и този курорт. Приятната изненада идва от броя на новите лифтове, които тази година са два и това донякъде облекчават процедурата по извозването на скиорите. След първото пускане обаче, нормалният българин се убеждава, че на ски не трябва да се ходи по времето, когато македонци, гърци и руснаци празнуват Коледа, тъй като съревнованието по пистите започва да граничи с военни действия.

Банско – за по-добрите скиори

Изглежда, че в желанието си да привлекат повече клиенти, инвеститорите не са помислили за начинаещите скиори. Т.нар. “сини писти” са малко на брой и една от най-използваните от тях тази година бе затваряна и използвана сутрин изключително само за тренировки . Разбираемо, това създава невероятно задръстване и бутане по другата подходяща за начинаещи писта и опасността за децата, които карат там, се увеличава стократно.

Лифтът

пък се оказва сложна апаратура дори и за самите лифтаджии, които показват завиден непрофeсионализъм и създават пряка опасност за децата. “Превозното средство” спира многократно през деня, а преките наблюдение разкриват следната ситуация: ако човек, слизащ от лифта, падне, лифтаджията му помага, инцидентът приключва и за огромна изненада на всички тогава лифтът се спира! Наистина няма да е излишен разход, ако тези лифтаджии бъдат изпратени на гости при колегите си от алпийските курорти, за да се запознаят отблизо с техните практики.

Много от вас може да си мислят, че следобед е най-приятното време за каране на ски, но управителите на пистите в Банско са на друго мнение. Затова, ако сте решили да карате ски там, имайте едно наум, че през втората половина на деня пистите са неизползваеми заради бабуни и множество заледени участъци. А бабуни има, защото българското схващане е, че пистите се утъпкват само нощем. Нещо като - “който иска да си троши главата по неутъпкани писти, прав му път”. Пак за сравнение, в алпийските курорти машините подържат пистите целодневно

Едно от задължителните условия за карането на ски, разбира се, е

снегът.

Тази година той просто липсваше. Което създаде доста проблеми с връщането в града, например. Заради наплива по лифтовете, дълга опашка се извива и бутането започва още в три следобед, а всичко това можеше да бъде лесно избегнато, ако ски пътеката бе използваема. Българите, македонците и руснаците отново спорят чии лакти са по-остри в битката за кабинка, а в цялата хамалогия най-много страдат децата, които разбираемо не се виждат лесно в тълпата. Отделно, оправданието “липса на сняг” се използва и за това, че много от пистите не се обработват.

Да си

клиент

в България е много мъчително. Банско също не е отминат от късносоциалистическия маниер на сервитьорките да третират клиентите, като че ли им правят лична услуга. Цените са другата болка в тези курорти и наистина е необяснимо как билковият чай може да струва 1.50 лв.. Връщането на ресто пък е нов вид ерес. Експериментът е отчайващ - след неколкократно “забравяне” да върне 50 стотинки, на сервитьорката й бива напомнено. Навикът й в този момент е да се прави на глухата пепелянка от Библията, а ако клиентът все пак се окаже упорито магаре, презрително му се подхвърля монета от един лев.

Изводът

В географско отношение Банско е благодат за скиорите. Физическият процес на каране на ски, обаче, е изключително нервен заради множеството неуредици и проблеми, особено по време на зимната ваканция, когато е основният наплив от хора. След това скиорите могат да се насладят на пистите на спокойствие. Наистина, почивката там е в пъти по-добра отколкото преди години, но това, което не се е променило изобщо, е услугата на дребно – тоест, отношението към клиента.

Невероятният потенциал на това прекрасно градче би могъл да се използва много по-умно и печелившо, ако хората там осъзнаят, че за да нарекат курорта си “европейски”, е необходимо нещо повече от приравняването на цените до европейските. В противен случай за туристите Алпите може да се окажат доста по-близо, отколкото атласът предполага.