Из Родопите на токчета

Вярно, инцидентно го решихме, така че си имам оправдание за планинарстването на обувки на висок ток. Срам и резил!

След среща със съученици от Френската гимназия в Пловдив, спонтанно решихме да се разходим из Родопите. И повод си имахме – фестивалът в Рожен. Макар и да знаех, че той свършва в 16.00 ч., а часовниците показваха 12.00, все пак тръгнахме, защото целта е в пътя.

И тъй като целта е в пътя, затова и никак не бързахме. Хубав мек път, завоест и изключително живописен.

Маршрутът

Пловдив – Асеновград, където можете да се отбиете да разгледате Асенова крепост – на 2 километра над града.

Асеновата е древна крепост (4-5 в. преди Христа), която през Средновековието е ползвана и от цар Иван Асен ІІ, който я укрепва и разширява. Той увековечава това с надпис на една скала над входа на крепостта, затова и по-късно тя е наречена Асенова.

Асеновград – Бачково, където можете да ядете гъсто овче кисело мляко, традиционен родопски пататник или просто скара с бира, след като се отбиете в Бачковския манастир - един от най-старите на Балканите – прочут със забележителните си стенописи и чудодейната икона на Богородица.

Бачково – Нареченски бани. Там човек може да се позадържи и по-дълго време, за да се наслади на омайното съчетание от прекрасна природа и лековити минерални води, в които са се киснали и римляните. Никак не са били глупави римляните - където има минерални води, те неизменно са там! А Родопите направо са ги изръшкали – ходиш, разхождаш се в гората и – оппа - път. Римски. Чакълен. Хубав. Запазен. Видях такъв в района на село

Орехово. Като маршрут за планинари селото е известно с прочутия връх Персенк (2074 м) и може да послужи за изходен пункт за много туристически маршрути.

Наблизо са хижите Персенк, Чудни мостове, Изгрев, Кабата, Студенец, Скални мостове; живописните водопадите “Дуплево” и “Скакалото”; пещерата “Човешката пещера”, небезизвестният рид “Чернатица”; Цирикова черква; както и няколко римски пътя, на които се натъкваш изневиделица, както се разхождаш.

Тук сега се колебая да продължавам ли по схемата и да разказвам за маршрута нататък – през Чепеларе за Рожен, или... Да, ще продължа по схемата, само да не пропусна да спомена, че отдавна вече бях хвърлила (буквално) обувките си на висок ток и шляпках босичка.

То е тъпичко да ходиш босичък из планината, ама е за предпочитане пред обувки на 10-сантиметрово токче, пък и се свиква. В началото малко боде, после претръпваш и край! Аз дори не се оплаквам.

Продължаваме си по пътя.

Орехово (макар че, ако го посетиш, ще си е отклонение от главния път) – Чепеларе. Това си е курортно градче, където се карат ски зимата. Две ски-писти - едни от най-добрите алпийски трасета в Европа. Пистите се обслужват от двуседалков лифт с капацитет 800 души на час. Зимата е пълно с туристи, но лятото също е приятно за отдих. Не му липсваха туристи на Чепеларе, забелязах, като минавахме през него.

Чепеларе – Рожен – дойдохме си на целта, щото то пътят така и така там свърши, преграден от полицаи, които сочеха – надясно, надясно.

Съборът

Макар и към края си, Роженският събор изглеждаше внушително с огромната площ, която заема. Организацията беше на ниво, защото много служители те упътват усмихнати още от входа, посочват ти пътя, намират ти място за паркиране (3 лв. за паркинг).

За химическите тоалетни също се плаща, между другото (50 ст.), което е малко възмутително, но... То затова и не бяха много - много ползвани, де...

Погледнато отгоре си е направо внушително. На високото – палатки, хора насядали на тумби с чадъри и слушат музика. На три големи сцени паралелно текат представления. В дъното – шатри с малки сцени, където да седнеш да пиеш студена бира с кебапчета и да послушаш оркестъра, а защо да не тропнеш и хорце?

Едно такова двучасово му дръпнах като за последно и аз. Под съпровода на кой оркестър мятках коси и поли в ритъма на правото хоро, не знам, ама гайдарят беше виртуозен музикант. Като я прегърна оная ми ти огромна гайда, като я приклещи с огромното си шкембе, па кат засвири соло, та се засини.

По данни на организаторите, 20 тона кайма и 120 чевермета са изяли близо 100-те хиляди посетители на роженския събор. А тазгодишното, оказа се, било най-многолюдното от всичките 108 издания на събора.

Над 6000 участника са представили изпълненията си, а в събота вечерта се е изиграло най-дългото хоро, на което са се хванали 10 000 души. Аз не бях там. Изтървала съм и метеоритния дъжд от потока Персей, който се е наблюдавал същата нощ.

На също така огромна площ бяха разположени всякакви съоръжения за игри и забавления за малки и големи – въртележки, виенско колело, гондоли, всякакви влакчета и люлчици. Изобилие от сергии, на които имаше всичко – от сувенири и играчки до дрехи и обувки.

Ха! Сега се сещам, че съм могла едни гуменки барем да си купя. Тюх! Как не съм се сетила!? Нямаше да тропкам босичка хорце, а после, отново боса, да разглеждам „Чудните мостове“ отгоре, отдолу и отстрани. И да ми бодат камъчетата и боровите иглички.

Много закъсняхме, да, ама видяхме награждаването и чухме заключителния концерт на лауреатите. Родопа ечеше от мощните гласове на певиците. Внушително.

След като и ние допринесохме доколкото можахме към изяждането на 20-те тона кайма под формата на вкусни кебапчета, поехме малко назад, наляво и нагоре към

Чудните мостове

Дотам се стига по труден третокласен път, оронен на места от свлачища и срутища. Две коли трудно се разминават. Има и маркиран маршрут дотам, който лично аз препоръчвам пред големия зор с кола.

Да им се чудиш на тези скални образувания, получили се, най-вероятно, от срутила се водна пещера. Минаващата река Еркюприя е отнасяла отломките и така постепенно са се образували двата уникални мраморни моста – едни от най-интересните природни феномени в България.

Информация от Уикипедия: „Големият е широк около 15 м в по-широките части, дълъг почти 100 м. Състои се от три арки, като най-голямата е с височина 45 и ширина 40 м. Малкият мост е на 200 м от големия по течението на реката - непроходим, дълъг 60 м, с обща височина 50 м, а само на арката - 30 м. След него има и съвсем малък трети мост, който представлява понорна пещера, в която водите на Еркюприя изчезват, за да се появи пак на повърхността след 3 км.“

Позволено е да ходиш над, под и отстрани на мостовете, аз лично, нали си бях боса, газих и в леденостудените води на Еркюприя.

До „Чудните мостове“ е и едноименната хижа, където ядох най-вкусната боб чорба на света! Смилянски боб, мммм, да си оближеш пръстите! Едно бобено зърна – една хапка, лелеее! Огромност и вкусота.

После шофирах отново. По пътя наобратно. Чак до София. По магистралата се движехме срещу залеза. Беше прекрасен. Поне половин час...