Гласуване по унгарски

Ние, група българи, се оказахме на екскурзия в Унгария по време на президентските избори. И, естествено, гласувахме там.  В Българския Културен дом.

Направо сащисахме комисията, като се изсипахме 15 души накуп, за да гласуваме. И направихме опашка пред изборната урна (нещо невиждано там). Гласуването беше неформално и неофициално и мина в шеги и закачки. Изредихме се един по един зад червената завеска и после пак един по един си направихме снимки как пускаме бюлетината в урната, ухилени до ушите.

Досега не си бях правила снимка как гласувам. Пък и в България кой ще ти позволи такива волности – да позираш пред урната. Това само на политиците и съпругите им е позволено, не и на простия гласоподавател. Знаете какви са от комисията – намусени, неучтиви и неуслужливи. И мучат. И те хокат, като ги попиташ нещо. И всеки път не те намират в списъците. И те карат да се чувстваш неудобно, че си отишъл да гласуваш.

Виж, в Унгария беше друга работа. Усмихнати. Учтиви. Радват ти се. Говорят си с теб. Само кафе не ни почерпиха. Обясняват търпеливо. Изчакват търпеливо, докато позираш за снимка пред урната.

Пуснахме си гласовете лека-полека, но не си тръгнахме веднага от гостоприемния Културен дом, а разгледахме кръглата концертна зала, строена през 1957 година и най-модерната в Будапеща за времето си. Кръгла, за да може да се играе хоро, видите ли.

Ежемесечно се организират редица мероприятия в Българския културен дом, така че залата постоянно била пълна с българи.

После пресякохме улицата, за да разгледаме и църквата „Св. Св. Кирил и Методий“ - българският православен храм. Попът го нямаше. И зло куче не видях, но няколко табелки в двора предупреждаваха за такова.

Църквата е неголяма красива постройка с люлки в двора и много здравец (на люлките се полюлях до насита, много ясно). Храмът не е изографисан, нямало пари за тези подробности, но всичко с времето си. Българите са горди, че си имат църква, където да се събират по празниците.

Оказа се, че зад Културния дом имало и български хотел, че и ресторант дори. Там ядохме неее, не кебапчета, не шкембе чорба, а... гулаш.

Да. Хареса ми да гласувам в Унгария и смятам сега, на балотажа, пак да ида там да си пусна гласа. И после да изсърбам една топла супа-гулаш, че е полезна за гласните струни.