Революцията

В неделя вече беше трудно да намериш работещ музей заради 56-те държавни глави, които беше поканила Унгария за националния си празник в понеделник. Това бе денят, в който те пристигнаха, затова операта, например, беше резервирана за посещение от височайшите люде. Дебел червен килим се точеше от входа й, през дългото стълбище, през широкия тротоар, та чак до улицата, където ще слязат от колите си посетителите.

Там, където килимът не беше защитен от ограждения, го бяха покрили с найлон и облепили с тиксо, за да не го мърлят туристите.

Съботата. Полицаите припряно опасваха улиците с ленти, усещаше се, че тече трескава подготовка за нещо грандиозно. И грандиозното наистина се случи – революцията, но после за това.

Вечерта, когато влязохме в един клуб с жива музика в центъра на града, всичко беше спокойно. На излизане пак всичко беше спокойно, само дето ленти с надпис „полиция“ опасваха цялата улица. Полицаите се подготвяха нощем.

Демонстрантите, от своя страна, също се подготвяха. Още пазещата спомена от скорошните вълнения, Будапеща отново се организираше за голямо меле.

Сградата на националната телевизия, щурмувана по време на протестите, в момента е обкръжена с метални ограждения, а на мястото на вратите, изкъртени от протестиращите, сега е закован картон. Жалка гледка.

Между впрочем, ограждения са монтирани и около други възлови обекти в града: сградата на парламента, американското посолство, паметника на съветската армия. Последният е осквернен, надраскан и изкъртен, само една златна (жълта, де) петолъчка блести на върха. Явно с каменните фигури и мраморните плочки, откъртени от паметника, са замеряли сградата на телевизията (която е в непосредствено съседство).

Замеряли те (протестиращите, които, между другото, след арестите се оказало, че основно са футболни запалянковци) сградата с камъни, които рикоширали и ранявали самите тях. Много пострадали имало след този безумен щурм. А футболните запалянковци от двата големи национални отбора се оказали единни в тази акция и пакостили рамо до рамо.

Пред парламента пък се развива много интересна ситуация: 6-месечен денонощен протест. Протестиращите имали абонамент до 20 март (не се знае защо точно до тази дата) за мястото пред парламента. Опънали си лагер: палатки, огньове, барбекю. И денонощно някой говори на микрофона пред одобрителните възгласи на множеството.

Не разбирам какво казват, но явно плюят по правителството и се уговарят за саботажа на празненствата по повод националния празник. Говорещият е прегракнал, гласът му се губи на моменти, но той не спира да се напъва. Чува се надалеч. Не знам как хората в парламента успяват да работят спокойно при този шум.

Сигурно работят неспокойно. Или са свикнали.

Неделята. И тъй като полицаите вече бяха успели да оградят повечето културни места в града, не ни остана друго, освен да се отдадем на развлечения – лунапарка, зоологическата градина и минералната баня, а късно вечерта, порядъчно минерализирани и прегладнели, се запътихме към познат турски ресторант.

Придвижването дотам обаче се оказа голям проблем, защото спряха движението и трябваше да чакаме половин час да се изниже ескортът, придружаващ повече от 30 държавни глави. Забавлявахме се да разпознаваме националните знаменца по колите: Швеция, Швейцария, Австрия, Италия, Великобритания, Словакия... изреждаха се Ауди след Ауди с по 2-3 полицейски коли помеду си.

Понеделникът. На националния празник градът вече беше пълен с полицаи. Полицейски вертолети, полицейски катери по Дунава, полицейски коли по улиците. Ченгета навсякъде и по много, въоръжени до зъби. Пълно бойно снаряжение.

До парламента достъп никакъв, и пиле не може да прехвръкне. Полицаите стоят пред и зад оградата и ръфат сандвичи с чушки. Метрото не спира на много от спирките, отменят самолетни полети, центърът е блокиран.

Половин час след като минахме покрай парламента, разбрахме, че са отблъсквали с водна струя демонстрантите там. Жалко, изтървахме купона. Изтървахме да станем част от събитията и на площад „Деак“, където, отново малко след като успяхме да изгазим от тълпата, ченгетата са разгонили демонстрантите с гранати сълзотворен газ.

На площада като рядка забележителност беше паркиран един древен руски танк, с който ние се снимахме предишния ден. По време на демонстрациите този танк беше... подкаран.

Предварително организирано е било, защото протестиращите са домъкнали акумулатор и кабели, за да го задвижат. А го е карал един старец, който имал опит с тез машини – още през 1956 година бил карал подобен танк. Явно шофирането на танк е като карането на колело – не се забравя.

И въобще... купон голям си спретнаха унгарците. Те явно така си правят на всеки 50 години, сигурно им е нещо като национален спорт. Забавляват се, хората.