Бангкок: Всичко се прецака, Жорж Тонг*

Всъщност почти всичко е наред, като изключим, че успях да пропилея първия от 21-те си дни, оставащи до края в Тайланд.

За този обаче ме е особено яд, тъй като го пропилях тъпо и безотговорно мързеливски... скивай даже к'ва яка дума си измислих, докато се почесвах в леглото си. На тази жега единственият старт за деня може да се нарече само басейн и студен чай.

Всякакви навици с кафета и цигари следва да бъдат забравени мигновено, освен ако си мислиш, че сърцето ти не е лесносменяем се чарк, а ти знаеш, че то наистина не е. На тази жега едно кафе с цигара, предполагам, действат смъртоносно.

Всъщност тук май само чужденците пият кафе и то когато не пият всякакви други гадости по баровете вечер. Говорейки за туристи, вчера две шведчета ме светнаха да понапазарувам от най-големия им магазин MBK, който предлагал и от пиле мляко.

Всъщност след всички тайландски хранителни “неща”, от пиле мляко ми звучи сносно.

Самият магазин представлява ЦУМ, Шератон и разстоянието между тях взето заедно и обединено в 7-етажно чудовище, което се пръска по шевовете от стока. Аз влязох там в един часа и успях да направя първата си покупка в 5. През останалото време само разгледах цените и хапнах.

Ядох вегетарианско меню и за последен път май го правя. Много е вкусно, та даже прекалено. Нещата, които ми дадоха, изглежда виреят само тук, защото освен гъби и домати, не мога да ти кажа какви бяха другите неща. Между другото, имаше и от т.нар. Бейби домати, които в Германия наричат Cherry tomatoes, а тези, тъй като приличаха на огромни дренки, аз кръщавам дренкодомати. Да, дренкодоматите бяха ядливи.

От магазина понапазрувах малко летни дрехи, които липсваха в скромния ми гардероб за тънки пари. Разбирай - за 50 евро така се обнових, че ще имам за цяло лято фалшиви Fred Perry-та и Polo by Ralph Lauren. Та ако ме видите с гъзарски дрешчици, да знаете, че са си живо менте. Впоследствие разбрах, че съм се минал зверски въпреки отъпката от 8 евро, която си договорих. Всъщност тези стоки могат да се спазарят извън Банкок на още по-прилични цени.

За да се светнеш, Жоре, какво е този магазин, ще ти кажа, че ако искаш да минеш от единия му край до другия, ще трябва да вървиш 15 минути без да спираш. Не знам дали тайландците са бедни, но пазаруват като луди и карат последен модел Тойоти като обезумели.

На връщане се оказа, че съм уцелил часа за трафик. Имай предвид, че сравнени задръстването в центъра на Банкок и това по Цариградско, нашето ще ти се стори като чакане на Радомирския светофар. За 20 мин. с такси изминах 10 метра, след което платих 80 стотинки (20 бата) и слязох отново почти там, откъдето бях тръгнал. За една минута се запознах с двама израелци и си шернахме (на ви още една чуждица) едно тук-тук. Триколесно открито такси с луд шофьор, който се кефеше да вдига предница, докато израелците пищяха по всичко женско около нас.

Пропуснах и да ти разкажа за бензиностанцията-бар. Това е най-обикновен Shell през деня, но през нощта между колонките се слагат маси и се сервират хладни коктейли, докато се любуваш на цените на тайландския бензин, който впрочем е левче литърът.

Сутрин морни чистачки замитат фасовете около колонките и пак се слагат надписите “пушенето забранено”. Това последното е на шега. Принципно навсякъде в Тайланд пушенетo си е доста нежелано и хората, които димят, не са толерирани по никакъв начин. Некролозите по нашето Виктори не могат никак да се сравнят със снимките на хора с тръби в устата, умиращи от белодробни емфиземи, с падащи зъби или кожа на дупки в резултат на това, което се e случило в организма им благодарение на цигарите.

Между другото, прекъсвам разказа си, докато не стигна до Сукхотай. Сега се возя във влака за натам, който е със седалки като на автобус. И точно сега една тайландка реши да си дръпне седалката назад. Така я дръпна, че не само няма място за компютъра, но и за краката ми. Сега пиша полусмачкан, пък и една друга доста по-млада тайландка ми се усмихва от няколко седалки по- напред. Те са обърнати с лице към нашите седалки. Айде обещавам да се върна след малко. Всъщност паузата за тебе, Жоре, ще е само ред многоточия.
.........

Хелоу агейн,

едва сега успявам да си пусна компа отново. Намирам се в Сукхотай. На слизане от влака се запознах с две германки и един германец, приятни типове. Едната германка – Айрийн, пътува сама, а другите са семейство. Намерихме доста приличен гест хаус в града за по 150 бата на човек (около 3 евро) и излязохме да ядем.

Реших , че днес е времето да се ядат “гадости”. Поръчах си супа от скариди, пържена жаба с чили. Жабата беше така накълцана, че успях да разпозная от нея само краката.

Иначе преди това във влака бяхме хапнали. Билета за втора класа с климатик към Сукхотай беше 450 бата (10 евро), но за сметка на това включваше две хранения и доста вода. Нещо, което за първи път ми се случва във влак. Менюто беше от бял ориз, кюфтета от риба, чили сос и някакво месо, което не знам от какво беше. За десерт ни сервираха кексчета и кроасанчета с кафе и чай. Но да се върна на темата.

След това реших да се отдам на традиционен тайландски масаж. Той обаче не включва проститутки, приятелю. Съвсем не. Става дума за печена тайландка, която поема крехкичкото ти сковано тяло и те прави гумен за 1 час и 150 бата (около 3 евро).

След това така летиш, че ти се иска да се напиеш и да заприличаш на пружина. Само че жегата така те спира, че се ограничаваш само до минерална вода. По време на масажа така ми се допика, че ме хвана страх, да не се напикая по време на масажа. Мачкаха ме зверски, та ти е бедна фантазията.

За щастие издържах и продължавам. Днес се свързах и с монаха Понгса, който е бивш професор от университета в Chiang Mai и настоящ монах в собствен храм. Отивам да видя как се живее там.

Ще пиша пак скоро. Сега само ми остава да разбера как да намеря интернет, че излязох от зоната Wi Fi-то, а тука всичко е на ADSL. Тайландският Суперлюбо ги е размазал направо.

Това е последният разказ за гадноватия и запотен Банкок, в провинцията съм, така че ...:))

Още за последния ден в Банкок и първия в Сукхотай

Още от мен

-----

"Всичко се прецака, Пийт Тонг" - филм на режисьора Майкъл Доуз
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.