Близо, но непознато – уникалният античен град Бутринт в Албания

Извън туристическия сезон населението на Саранда, курортен град в Южна Албания, е около 32 000 души, а през активния сезон никой не знае колко са, защото освен почиващите, през Саранда минават "пътьом" още хиляди организирани и неорганизирани туристи, твърдят местните.

Курортът посреща с разноцветните си и красиви хотели, разположени в открит залив и крайбрежието на Йонийско море, превърнали града в основна туристическа дестинация в Южна Албания. Той е построен в амфитеатрален стил върху пет успоредни панорамни улици, свързани помежду си с вертикални пътни артерии, достигащи до крайбрежната улица, която е и центъра на града.

В Саранда пленяват синьо-белите цветове, които човек може да види както в самото море, така и заведенията, които са "накацали" по брега на залива, в града и извън него. Добре уредените и прохладни паркове са пълни с туристи и местни граждани през целия ден.

В близост до града се намират природният воден феномен Синьото око, древният град Бутринт, а корабчета осигуряват постоянна връзка с гръцкия остров Корфу. Не много далеч е и Гирокастро, градът известен с това, че там е роден Енвер Ходжа и в него се намира най-голямата оръжейна сбирка, включваща всичко - от патрона и пистолета - до танка и самолета! За всеки, дошъл да почива тук, изборът за разходки е голям, а те могат да осмислят всеки ден от престоя тук.

Бутринт е в списъка на ЮНЕСКО

На около 20 минути път южно от Саранда се намира античното и средновековно селище Бутринт. То е част от Национален парк "Бутринт" и е в списъка на ЮНЕСКО за световното наследство от 1992 година. Той е обграден от Йонийско море, соленото езеро Бутринт, канала Вивар и река Павла и е една от най-посещаваните туристически дестинации в региона. Историческите останки, природата и пейзажа са това, което правят Бутринт уникален.

Още с прекрачването на входната врата паркът завладява с величието на вековните дървета, които стоят като шпалир от двете страни на основната алея. Според класическата митология, античният град е основан от изселниците, които са напуснали Троя след разрушаването на града. Затова историците цитират поемата "Енеида" на Вергилий, където се разказва, че Еней е посетил Бутринт при едно свое пътуване до Италия. Поради пищната растителност разкопките могат да се посетят по всяко време на деня въпреки горещините.

Руините на Бутринт пазят дълга и богата история

Руините на този древен град пазят спомени за дълга и богата история, чиито първи обитатели са били праисторическите хора. През античността елините от времето на Александър Велики създават своя колония.

Следващите жители превръщат града в част от Римската, а по-късно - и от Византийската империя. През късното Средновековие градът е изоставен от своите обитатели и постепенно пада в плен на настъпващите мочурища.

Своето възраждане получава благодарение на разкопките на италиански археолози, които работят там от 1928 до 1939 година. След освобождението на Албания от фашистка окупация през 1944 г., албански археолози предприемат по-мащабни разкопки. Те разказват, че около 4-ти век преди Христа античното селище е било заобиколено от защитни зидове и е бил култов център. Факт е, че калта и буйната растителност, покривала Бутринт столетия, го е защитила от природни и човешки опустошения и градът се разкрива почти непокътнат.

Разкопките изваждат на бял свят много предмети - чинии, вази, керамични свещници, както и много скулптури, които са събрани в музея под кулата. Сред тях е "Богинята на Бутринт", която напълно олицетворява гръцкия идеал за физическа красота. Своя голям разцвет градът достига по времето на Август. Бутринт е развит до истински център на Средиземноморието, а неговото население се удвоява. Отново е обграден със защитни валове и се започва голямо строителство. Извършват се градежи от всякакъв вид - храмове, форуми, амфитеатърът се реконструира в римски стил, термални бани, жилища. От този период е водопроводната мрежа и мостът, който свързва двата бряга на канала Вивар.

Градът е бил важна спирка по търговските пътища

Градът става важна спирка по търговските пътища и достига връх в развитието си през 4-ти век като един от главните морски и търговски центрове в античния свят. През 5-ти век се превръща в епископско средище, от този период са се запазили останките на кръстилницата и голямата базилика, отделно са построени още 8 църкви, най-важната от които се намира на полето Врина, на другия бряг на канала Вивар, останал до днес като част от малко рибарско селище.

Амфитеатърът, построен през 3-ти век преди Христа, свидетелства за културното богатство на града. Каменните седалки, разположени на 23 реда, могат да поберат 1500 души публика. Самият театър е разположен в подножието на Акропола, в близост до два храма, единият от които е бил посветен на гръцкия бог на медицината Асклепий. Спомен за баптеистериума са 16-те колони и мозайката на пода, на чиито осем пояса са изобразени различни сцени, които символизират човешкия живот, в който централно място има кръщаването и вечният живот, който следва приемането на Христовата вяра.

Бутринт може да се обикаля с дни без на човек да му доскучае. Може да стоиш на брега на Вивари канал, да съзерцаваш езерото Бутринт и кулата на Али паша Янински, да се спреш пред редица обществени постройки, сред които са банята, площада, светилището на Асклепий, Портата кула и Лъвската порта. Със залеза на слънцето се връщаш обратно в Саранда, за да поемеш на другия ден в обратна посока, където е природният воден феномен Синьото око.

/БТА/