Печени змиорки, Соломон Паси и палеонтолози

Димитър Тодоров, първият българин, изкачил най-високия връх на Антарктида, разказва за Dnes.bg преживяванията си по време на пътуването (продължение).

3 януари

Прослушахме дълъг подробен брифинг как ще летим и къде ще летим. Но не и кога ще летим. Чакаме на stand-by да се отвори прозорец хубаво време, че да може да се осъществи полетът. Мястото, където отиваме се казва Пейтриът хилс. Подозрително американско име за чилийска база на "чилийската анатарктическа територия".

Американският патриотизъм (задоволство от величието на родината, амер. от лат.) благосклонно е разпрострял крилото си даже по места, които трудно биха минали за родина комуто и да било. Досега не е регистриран случай на раждане на човек на Антарктида. А "чилийската антарктическа територия" е един сектор от континента с връх на Южния полюс. Чилийците са си го заплюли тоя сектор за свой и си го обозначават по техните училищни географски карти. Както еквадорците си рисуват половината от северно Перу за еквадорско.

Подобни на чилийския сектори от Антарктида очевидно са си заплюли и други страни, като по правило си ги застъпват надълбоко. Аржентинският, който вероятно е единственият видим по аржентинските училищни географски карти, почти съвпада с чилийския. Новонаименованите "български" планини се падат точно в тоя сектор. Всичко това обаче си остава на картографско ниво и няма вид да носи каквито и да било международно-правни последствия. Сравнено с "териториалные воды Советского союза" в Северния океан, чиято заплюта неприкосновеност се пазеше с атомни подводници (Ако не са потънали всичките, сигурно и сега се пази).

А излиза, че правилата, по които се работи и живее във всичките тия "национални" сектори на Антарктида се пишат в Съединените щати. Нищо лично и имперско, де, просто - патриотизъм.

А къде се състоя брифингът - в хърватския клуб, който е една от най-личните сгради в центъра на града. Пунта Аренас е в много голяма степен хърватска имигрантска колония. Първо си мислех, че са някви избягали от Тито усташи, но се оказва, че са наследници на по-стара и много по-голяма вълна изселници. Какво ли ги е накарало да избягат от цивилизована Асвтроунгария в дива Патагония. Може би загубената Световна война и страхът от бедно сръбско робство. По улиците не си говорят на хърватски, но явно вкъщи си говорят. Няколко поколения по-късно. Имат си и хърватски телевизионен канал по кабела. На който плешив пенсионер се разтапя от спомени как пеел дует с госпожица еди коя си по хърватската версия на стила Стари градски на Загребския естраден фестивал еди кога си (по Титово време).

Докато обикалях градчето се заговорих с една девойка - Мимица. Продаваше вълнени шалчета и пощенски картички с пингвини. Като не се получи добър контакт на испански или английски, успяхме да се разберем с няколко разменени реплики на южнославянски. Внимавах да подбирам такива български думи, които биха били разбрани от човек, чийто славянски лингвистични умения са ограничени и изолирани до родителски попатагончен далматински хърватски. На път била да и се осъществи най-голямата мечта - да иде до Хърватия и да види Сплит. Хм, аз съм бил само в Риека и май не ми беше харесало, но то беше заради войната през 90-те, която едва беше попривършила и раните зееха.

Първият шанс беше да летим тая вечер, но и в 18:00 и в 21:00 решението беше "No Go!" Докатo чакахме, сe угощавахме охолно в испанския клуб на площада с вкуснотии от рода на печена океанска змиорка в маслинов сос.

4 януари

Пак няма да летим. Ако не е вятър, ще са облаци. Ако не са облаци, ще е висока температура (-7 по Целзий) и самолетът щял да заоре в леда. И така до безкрай. Да видим колко време ще издържат бойнят дух и хъсът.

Излязох на разходка и на градския площад (оня с Магелан) взех, че срещнах българския министър на външните работи Паси. Запознахме се. Колкото да дам повод на злите езици да изкоментират, че ми е трябвало да стигна толкова далече, че да се докосна властта. Извади една туристическа карта на Антарктида, нашарена с пингвини за красота, на която така и не намерихме Патриотичните хълмове. Но Винсон си го намерихме. Сега остава и да се кача там.

Покрай министъра се набутах в чилийския антарктически институт и изгледах една презентацийка на научните им проекти. Осен че мерели температурата, откривали и човешки останки от стари вемена. Чичко професор палеонтолог с прошарена брада и мустаци, излязъл като от книжка с картинки, с голямо въодушевление ни показа череп на пребита жена, намерен на о-в Ливингсън. Няколко години по-късно намерили и кост и сега се пишела статия, в която се доказвало, че костта и черепът са принадлежали на една и съща жена. Не знаели колко е стар черепът, но можело да се окаже, че е на 160 години. Хм, това дали влиза в научната територия на палеонтолозите е съмнително.

После се размениха подаръци тип МВнР. Кичозна дърворезба с копривщенска къща и разкривен пирографиран надпис BULGARIA срещу стилен фотоалбум с фарове. Подпитах министъра дали има шанс да се облeкчи досадният визов режим с държавите от Африка, Азия и Латинска Америка. Почна да ми обяснява нещо как разпоредбите за сигурност в Европейския съюз не давали (което не е вярно, защото проблемът е точно, че на много места нашият визов режим на достъп е по-труден от режима за граждани от Европейския съюз), но после се похвали, че ето сега в една от държавите по южноамериканската си обиколка щял да подпише безвизово споразумение, но не помнел точно с коя - Чили или Уругвай. Но да се занимават да водят преговори за същото с правителството на Малави, просто нямали потенциал в министерството. Съчуствам им.

Предполагам, че да се хване малавският външен министър в канцеларията си да подпише визи за всички българи е точно толкова трудно, колкото да се хване консулът им в Йоханесбург да подпише виза за един българин. Опитът ми в това отношение е неуспешен. Но както сме се заседяли да чакаме времето, току виж съм дочакал и президента Първанов, който щял да пристига след седмица. Нямам особено желание.

След като си получихме сводката за недостъпността на Антарктида в 16:00, се разходих да отснимам гробищата. Добър албум се получи.

Димитър Тодоров
dimiter_todorov@yahoo.com

Началото (1), 2.

Продължение