Сърби. Секс. Унисекс

Винаги съм подозирал, че сърбите са доста по-разкрепостени от нас. На тях много-много не им дреме и си живеят живота, а ако нещо ги тормози, теглят едно „еби га“ и продължават да си сърбат кафето.

Докато сновях Нови Сад тези дни заради фестивала EXIT се убедих за пореден път в това колко спонтанни са тези наши съседи.

И като имате предвид, че в Нови Сад сърбите са малко по-култивирани и улегнали, тъй като градът е столица на провинция Войводина, която е била част от Австро-Унгарската империя.

Спонтанни и винаги си казват право в очите какво им харесва, какво - не. А, да, и не се оплакват. Или ако се оплакват, го правят така, че не да ти стане супер гадно, а да се напикаеш от смях.

Най-яко е да гледаш сръбкините на 40-50 години, които се събират след работа по кафаните (кафенета имам предвид) и си говорят за нещата от живота.

На няколко пъти дочувах подобни разговори и не чух нито в един да се говори за болести, за това колко е скапано всичко. Темите са какви „ципеле“ (разбирай обувки, любимата ми сръбска дума) са видели или са купили, кой с кого излиза, какво прави дъщерята, около двадесет пъти се споменава думата „Бога ми“.

Не че те печелят много повече от нас. Средната заплата в Сърбия е 300 евро. В Белград и Нови Сад, като най-богатите градове, нещата стоят по-розово, но сърбите, естествено, казват, че парите не им стигат.

Важното е, че не им пука. За тях нещата винаги вървят към по-добре. Упорито си вярват. И въпреки, че се измъчиха от Милошевич, сега пак са луднали по някакъв побъркан радикал Воислав Шешел. Но темата за болния национализъм на сърбите е много дълга и широка. Пък и в Нови Сад сякаш не им пука много-много за политическите дрязги в Белград.

Там им пука как по-добре да направят мега фестивал като EXIT, как да са им по-чисти улиците, как да карат туристите в малкия им европейски град да се чувстват по-добре и разни такива неща.

Освен това в Нови Сад май са открили равенството между жените и мъжете доста отдавна. Ще почна малко по-отдалече.

Не знам дали знаете, обаче сърбите са страшно, ама страшно красиви. Знам го от доста време, ама всеки път като отида при съседите, се уверявам, че просто няма такива.

И искам да подчертая, че българките са вън от класацията, защото приемам като даденост, че са супер яки. Точка. За българските мъже много не мога да кажа, абе пичове сме. Ама и сърбите са пичове. Както каза една приятелка, сръбските „мужкарци“ (мъже, демек) са като изписани. А и всичките гледат с един нагъл поглед. Наглеци.

Сръбкините са може би жените с най-дълги крака на света. Почти всяка втора е като от корица на Vogue или ELLE.

Горките британци, които бяха в града за EXIT. Направо останаха без очи. Дори и местната преса отбеляза, че сръбските „лепотици“ (красавици на сръбски, тоест) са скрили шапките на британските момци.

И как няма. То да видите пък как британските мацки се нахвърляха на сърбите. Бира, джин и дунавско прелъстяване. Дунавско, 'щото Дунав минава през Нови Сад и по бреговете му се вихри бурен развратно-фестивален живот.

Всъщност, те, сърбите много толерират нахвърлянето и любовта между младите. Уверих се със собствените си очи, като отидох на "базен" (тоест, басейн - пак на сръбски).

Точно до нашия палатков фестивален камп има огромен закрито-открит басейн, ама огромен, ви казвам. Хората там си се грижат за добрата форма.

Много любезни, евтинията е пълна – 3 лева, плуваш колкото искаш. Та закупувам си аз билет заедно с моята "колегиница“ (т.е. колежка, този сръбски така ме кефи).

Дава ни се един ключ. Ма накъде бре чόвече, питаме. Натам, сочи чичката към две веещи се врати. Кое е женско, кое е мъжко - не се знае. Ми как да се знае, като то няма означение, дори и най-мизерно надписче или символче за „мужко“ и „женско“.

Това е положението, сестро, викам, влизаме заедно, мое па вътре да има разделение. Некст тайм, както се казва на чист български.

Всичко е общо. Душове, съблекални. Е, това е. На душовете се къпеш и прелестна девойка по гръд седи и ти се усмихва. Е, това е порно филм. Няма друго.

Ама нейсе. Хората си плуват. Дошли са да спортуват, не да се гледат. А като се сетя, тука в офиса разни раздразнени лелички ми крещят, като вляза в женската одая, тъй като мъжката се посещава от разни доста напомадени общи работници и докато се докопам до нашия си кенеф, мога да получа цистит, бъбречна криза и запек накуп.

Та идеята за унисекс "спортски центар" (да речем, важното е да е унисекс) е много добра. С тези хубави жени тук, ще засенчим сърбите в свободата на себеизразяване в спортуването.

Да живеят съседите. И ние покрай тях.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.