Пеша от Дружба II до Центъра – защо не?

Пеша от Дружба II до Центъра – защо не?

Омръзнало ти е от градския транспорт? Той е нужен дори, за да стигнеш до Витоша. Спомняш си студентските години, когато си преминавал цели квартали на един дъх, защото свалката си тече ...

Друго е сега на стари години – 24:) - гоня автобуси, маршрутки и какво ли още не. Идеята възниква изведнъж – “как ли е пеша?”. След няколко минути това е непоколебимо решение. Вън леко вали – нищо – толкова е леко, че не може да те намокри цял ден.

А ако рукне като из ведро, ще се скрия някъде, та нали съм в града.

Тръгваме (вървят ли двама ...) от крайната спирка на тролей номер 4, след Практикер. Изкушението е преодоляно – отправяме се към запустелите трамвайни линии и хотел Експо – далеч от изкушението наречено “спирка”. Оказва се все пак, че не е много добра идея, защото в този район има няколко обекта с 15-тина отвързани кучета:)

Господи, колко много хора ходят!!! Накъде? И за малките деца е ясно – целта е Метро. Мястото, заради което хората вървят в нищото, за да стигнат Обетованата земя, където парите намират смъртта си:)

Трудно е! – трудно е да се пресече детелината на Цариградско шосе при Дружба и Младост. Чувал съм, че тук най-често хората се опитват да минават през шосето и ...

Много станаха вече многоточията ...

Първа спирка – бензиностанцията на OMV, с мисъл за следващата спирка – но тя е чак при Плиска:( сигурно вече се сещате коя е?

Между Младост и Мусагеница е едно от най-прекрасните места. Малки къщички край една от софийските реки, обрасла в бурна зеленина.

И сега да си дойдем на думата – ако още не сте разбрали с какво допринесе Софиянски за София, то това са дебелите кучета. Да правилно прочетохте “дебелите” кучета. Те са т. нар. “кастраци” тоест кастрирани кучета. Един от тези индивиди с много кротко изражение се разхождаше от двама възрастни столичани. Те ни обясниха, че другите кучета биели това и те го прибрали.

След това много бързо сме на заветното място – сладкарница “Неделя”. Не е истина, краката вече ме болят. Минали са 2 часа и нещо откакто сме на път. Освен торта поемаме задължителните хидратиращи продукти – модерната минерална вода.

През Борисовата градина е последната част от това пътуване, което след това ще ме принуди да лежа два часа без да помръдна.

Сред дърветата има птички, навсякъде цъкат червеи, полека лека стигаме до “калището”, място до алеята Яворов, което хваща в лапите си заблудени пътници.