Сама на море, или Варна за напреднали

Най-вероятно повечето хора си мислят, че сами на море отиват три групи хора: луди, отчаяни и такива с коварен план.

Брой ме и в трите категории. И днес, в последния ми варненски ден, си седя в еднo заведение, гледам монитора и морето, дъни някакъв хаус, пия класиката мента-спрайт и правя равмосметката от авантюрата 7 дни на море.

Тя е, че беше чудесно. Ето защо и как...

Българинът ходи на море по две причини – да си почине на някое тихо място/къмпинг, или да се омаже като маймуна по курортите с приятели, на партита, дискотеки и кръчми.

Понеже съм сама и съм жена, второто някак автоматично ми се разминава. Първото пък не се връзва, защото тук съм в командировка, а и "почивка на тихо място" не е най-доброто описание на Варна в началото на сезона и по време на най-големия театрален фестивал у нас.

Ето ти и третия вариант – Варна за напреднали, или дзенът на мълчанието...

Идвам тук във вторник сутринта. Скачам на автогарата и веднага ме поема един таксиметров шофьор, преди да съм попитала на чист български дали тарифата на километър е колкото на час при евтина проститутка.

Оказва се, че най-накрая са се разкарали измамниците и се понасям към хотела, а Варна тепърва заформя сутрешните си задръствания. Да, и тук има такива. Обвиняемите са също като нашите, макар че не идват по Цариградско.

Таксиджиите също – аз си мълча най-миролюбиво, но моят шофьор решава да се oплаче от скърцането в костите, породено от факта, че е прекарал живота си в имот на първа линия, на плажа. Обаче преди няколко месеца е качил някакъв комaрджия, той го е питал пари има ли. Казал, че има, отишли при нотариус и е взел за 20 000 евро 2 декара имот на втора линия, с овощна градина и на прекрасно небетонирано място около града. Честито. Явно и комaрджиите са като нашите, само дето дават море и плодове в бонус.

Пристигам в хотела. Регистрирам се и си подреждам аптекарски багажа, който след 15 минути и в продължение на следвашите дни ще се „подреди сам“ в обичайния за мен творчески хаос.

На рецепцията ме уведомяват, че wireless няма (в класа стаи, в които съм аз), но пък ако искам гларусите да не разбият с човки прозореца и да изнесат лаптопа и камерата ми, ще трябва да плащам за миниатюрен сейф.

Решавам да упорствам и в следвашите 3 дни се движа като преносимо студио с раница, 5 чанти с камера, фотоапарат, кабеляци и статив за проправяне на път през тълпите, които грациозно, като луноход, преодолявам (с известни травми, разбира се).

На главата си имам слушалки с щръкнал нагоре микрофон. Служи за връзка с висшите сили, които ме напътстват в безумието (или малоумието, хехе).

В следващите часове следват няколко важни констатации:

Заведенията по крайбрежната линия работят след 11 часа.

Не намирам нито едно с Wireless.

Все по-застроено е, а от дясната страна до 3-та буна е направена улица с две платна (на мястото на пешеходната алея) и точно над морето е разчертан паркинг по цялото продължение на тротоара – предпоставка за зловещи задръствания, бибиткане, пияни шофьори и накачулени един върху друг джипове в активния сезон.

След този кратък обзор на положението, се качвам с кафенце в пластмасова чашка в стаята, пускам лаптопа и – О,чудо!

Констатация: (превъзбудено и с патос) Във Варна има безплатен wireless доставчик. Радостта ми е безмерна, регистрирам се и влизам.

Констатация 2: (с леко неудобство от превъзбудата и унило): нетът е със скоростта на телефонния от преди 10 години.

Това по-късно се оказва предпоставка да прехвърлям на нещастния ми колега монтиран материал над 16 часа 3 дни. Проключението приключи в затънтен интернет-клуб, в който 5 дни по-късно открих достатъчно бърз интернет, който да качи на сървъра ни всичкото видео, снимано в изминалите дни...

Вече е към обед и след като се срещам с партньорите ни от Варненско лято, пускам една-две новини и свършвам всичката си работа, се отдавам на обичайните си занимания за следващите дни.

Те включват: приключения с гларус, достигане до невероятни истини за живота, часове съзерцание, в което се разкъсвам между скуката и медитацията, травестити, сираци, плаж, странници, улични музиканти, лелки на тоалетни и т.н...

За всички тях – в следващите части...

Още от мен