Из Правец - гущери, риби, деца и цветя

Едва ли сте минавали по автомагистрала Хемус (тази по която се стига до Русе и Варна), без там някъде, на около 50 км от София, да забележите голямо красиво езеро, с голям бял хотелски комплекс пред него, на който гордо стои надписът Хотел Правец.

За тези, които докато са минавали от там и са гледали от другата страна на пътя, спели са, яли са вафла, или са укротявали умореното от пътя дете, ще разкажа за моето пътешествие около въпросното езеро и околностите.

Първото нещо, което ме впечатли при пристигането, беше безлюдността на комплекса, но нищо, казах си, нали е неработен ден.

Тръгнахме към самото езеро по малка пътечка, на която след всяка крачка, нещо изшумяваше, и се скриваше. „Нещото“ се оказа гущер и колкото и бързо да се шмугваше в тревата, на един метър се появяваше нов, а друг пълзеше по близката стена. Бяха толкова много, че по едно време имах чувството, че и по мен пълзят. Въпреки ненавистта ми към влечугите все пак бях доволна, защото видях поне някакви признаци на живот.

Та стигнахме до края на въпросната пътека, където имаше малко мостче, а до него с големи букви пишеше: „Риболовът забранен-въоръжена охрана“. Тричленно семейство обаче дружно изкарваше семейната вечеря под формата на риба. Майката пък сърдито се караше на мъжа си, че не й обяснява как точно да набучи червея и да метне въдицата.

След като се убедиха, че не сме от въоръжената охрана, семейството ни допусна на мостчето, от което гледката е неописуема и приказно красива, а за количеството риба, която се вижда в езерото с просто око, просто няма да споменавам.

След известно любуване на водната повърхност се запътихме към самия хотел, с надеждата, че след дългия път - не че 50 км са много, ама ожаднява човек:) - да намерим работещо капанче, в което да отпочинем на по чаша бира. Само че полека-лека започна да ни обзема едно съмнение. То едни бараки, съборетини, бурени, а самият хотел отблизо се оказа целият напукан, мръсен и... изоставен...

Друга групичка рибари (надписът за въоръжената охрана пак го имаше) ни обясни, че „то хотелът не работи от 10 години, смениха се трима собственици, разграбиха, каквото има за грабене...“. Те обаче уточниха, че се очаква тази година поредният нов собственик (който притежава и едноименният функциониращ хотел в града) да започне реставрация.

Рибарите гордо ни обясниха, че вече работи барът Шатрата, (известен с това, че навремето е събирал множество елитни дами от най-древната професия), както и спортният комплекс до него, а носталгията по байтошево време се усещаше във всяка тяхна дума, особено след разказите за пиршествата и купоните, вихрели се там.

След езерото се отправихме към самия роден град на Тодор Живков. Естествено, на пъпа на града гордо стои статуята на символа на комунистическото време, а най-хубавият площад носи същото име.

Градът като цяло е изключително чист и поддържан, с красиви спретнати къщи, много млади хора, студенти и деца. Има много цветя, градинки и фонтанчета, а Стара планина изглежда изключително близка, зелена и примамваща. С една дума - много сериозно се замисляш за предимствата да живееш в по-малък град и започваш да кроиш планове поне за една къщичка с дръвчета и тревичка – оазис за работещите и живеещите в столицата.

На територията на община Правец има 6 основни училища, компютърно училище, детски градини и детска ясла. В Правец е и прочутият американски университет City University, чиято годишната такса за българи е 2 500 евро, а за чужденци 15 хил. евро.

Населението на града е около 4 500 души, като се издържа основно от промишленост и туризъм. В момента се развива и проект за екологичен туризъм в района на Правец, включващ екопътека от града до манастира "Св. Теодор Тирон".

А, и другия път, като пътувате по магистралата, оглеждайте се за езерото, заслужава си да се види, поне заради гущерите и рибите :)

Още любителски снимки от Правец