За най-малкия български град

Досега не бях ходила в Мелник, но толкова бях слушала, че действително имах големи очаквания. А на всички е ясно, че големите очаквания обикновено водят до разочарование.  
 

Определят Мелник не само като най-малкият град в България, но и като най-романтичният. Брей, къде е тая романтика?! Има всичко на всичко една улица. Прашна, кална и с упорито дълбока и дълга яма по средата. Мостче, отдолу прах и спомен от вада. Хотелите на пръв поглед са повече от къщите и имат натрапчиво по-автентичен вид на произхождащи от древни времена в сравнение с тях. Пред къщите пък са се виснали продрани чаршафи и калъфки – явно прането след поредните курортисти – или пък уморени от живота баби проследяват с поглед минувачите, които за съжаление никак не са много.  
 

За хотелите или вътрешността на къщите не мога да говоря – нямах щастието да нощувам в Мелник. Но и скоро няма да го имам, тъй като всякакво желание за това се изпари след кратко запознаване с механите. Първоначално нямахме идея да обядваме в града (или вечеряме, не знам – към 16:30 часа), но окъсняхме, бяхме гладни и решихме да си изберем едно от заведенията покрай гореспоменатата вада. Едното, с около шест маси, беше пълно, видът на другото не вдъхваше доверие и, за да седнем все пак някъде, се настанихме в третото, в което от една колона, качена на греда в покрива кънтеше (явно тематично) “Бургаски вечери, рибарски мрежи”. Е, нищо – тъкмо по-морско стана.   
 

Ако обаче на морето цените ви се струват солени, идете в Мелник и ще се успокоите. Овчарска салата – 5 лв., ммм, много вкусна, почти необикновена, ама почти.  
 

Иначе персоналът – любезен, учтиво ви упътва към тоалетната, място, до което, ако искате да достигнете, наистина се нуждаете от напътствия. От входа напред, после вляво, после стигате до тясно, мръсно, но за сметка на това високо помещение, от чийто покрив със звучен плясък пада мърлява течност в сива метална кофа. Спокойно, това не е крайната дестинация. Заобикаляте кофата и виждате мръсни вити стълби, по които се стига до вече ухаещия санитарен възел. Навсякъде по стените обаче висят хартиени ароматизатори (с отдавна отминал ефект), които са във формата на зарче с три шестици от трите видими страни. Чист късмет е явно да попадне човек тук.