Как Западът бе покорен

 Ако вълшебната красота на Рая можеше да се комбинира в един образ, заедно с ужаса и страха, които символизира Адът, то това несъмнено би бил Големият каньон на Аризона.

Може би няма на Земята по-величествена и по-зловеща гледка от тези близо два километра дълбоки, отвесно спускащи се пропасти, издълбани от река Колорадо в продължение на 466 км дължина, ширнали се на около 30 км пред погледа ти, покрити с борови гори, кактуси и кипариси, вълнообразни, червеникаво-сини скални релефи, пренаселени с пуми, елени, скорпиони и гърмящи змии.

За племената хопи и навахо Големият каньон е сакрално място, което боговете избрали за своя градина. Но което и орисали също да бъде гробница за човешкия род. Според легендите, битуващи и до ден-днешен сред местните индиански племена, каньонът е обител на духовете „качина” или тези, които не само даряват благоденствие и живот, но така също и ги отнемат.

„Каньонът, приятелю, е много красив, но също както всяка хубост, той е и много лъжовен”, споделя доайенът на рейнджърите от района Франк Джестер. Франк е бивш военен. Той е роден в Бронкс, Ню Йорк. Участвал е в улична банда, на 19 години е трябвало да избира или в затвора, или да отиде да се бие във Виетнам. Франк не се поколебал и избрал второто.

От близо 17 години Франк е пенсионер, но всяко лято го викали да помага на младите си колеги. Този сезон обаче му е последният, споделя ми той. Франк, който се е сражавал цели девет години в джунглите на Виетнам, признава, че все още му е трудно да определи кое е по-опасно – дебнещите от засада виетконгски партизани или ширналият се огрян от слънцето каньон.

„Много хора, подмамени от красотата на каньона, бързат да слязат в него, да го опознаят, да го докоснат по-отблизо, без изобщо да подозират, какви клопки им готви тази прекрасна на пръв поглед бездна”, разказва Франк.

След което протяга ръката си, сочейки към отсрещния паркинг. “Виждаш ли онзи бял шевролет. От три дни издирваме собственика му”, поклаща тъжно с глава опитният рейнджър, загубил всякаква надежда, че ще намерят жив изгубилия се турист.

Три вида са опасностите, които се крият в каньона, смята Франк. Първото нещо според него са пропастите.

Големият каньон е разположен на Колорадското плато, което е с над 3000 м височина. Скалите, дълбани в продължение на 4 милиони години от река Колорадо, са стръмни, отвесни, изрязани сякаш с нож. Веднъж плъзнеш ли се по тях, спасение няма.
Също така пътеките, по които се върви покрай каньона, не са обезопасени и нямат парапети. Пътеките са два вида.

Едните са по билото на каньона. Те буквално преминават до самия ръб на каньона и се вият над пропасти, дълбоки стотици метри. Когато се надвесиш над тези пропасти, първото, което усещаш, е едно студено въздушно течение, което се надига от дълбините и вледенява кръвта ти и което като магнит започва да те тегли към себе си.

Когато се върви покрай пътеките по билото на пропастите, трябва много да се внимава да не се препънеш в някой камък или корен на дърво, защото ако залитнеш, няма къде да се хванеш и директно политаш към бездната. На тези пътеки трябва да се внимава и заради нещо друго. Често диви планински овни изскачат от скалите и бутат с рогата си в пропастта нищо неподозиращите туристи.

Другият вид пътеки са тези, които водят навътре в каньона. Те са около метър широки, вият се също над пропастите, а по тях освен туристи се разминават и кервани с мулета, които слизат до дъното на каньона.

Ако случайно някой се подхлъзне на нея, може да повлече със себе си към дъното всичките, които са на около метър разстояние край него. Когато вървите по нея и се засечете с мулетата, които извозват “по-мързеливите” турсити, най-добре е плътно да се прилепите към скалата и да не мърдате, докато те не отминат.

Втората главна опасност, която дебне от Големия каньон, са разстоянията, подчертава Франк. Много от туристите не си правят сметка, че излизането от каньона трае два-три пъти повече от времето, което ти е отнело за слизане в него, обобщава той.

И на трето място, това са горещините. „Разликата в температурите между билото на каньона и неговото дъно е около плюс над 10 градуса по Целзий. Така например ако на билото е 30 градуса, на дъното тя скача над 40”, добавя той. Според Франк годишно в каньона се губят средно около 250 души, като около 10 оставят завинаги костите си по скалите.

Освен от падане в пропастите на каньона доста хора биват покосени от хипотермия и топлинен удар. Ако слизате в каньона, съветът на Франк е да се наядете обилно с мазна и солена храна и да си вземете поне 2 л вода. Така ще имате енергия да се катерите по склоновете, а солта ще запази водата в тялото ви от изпаряване.

На раздяла Франк ми споделя, че не виждал бъдеще за Америка. „Като всяка империя, и нашата се разпада”, маха тъжно той с ръка. „Но пък ей това там остава”, кима с глава към каньона той, над който, сред кървавочервените лъчи на залеза, кондор, разперил огромните си крила, плавно се носи.