Буков рай и разголени красавици по западната граница

Букови гори, връх Руен, кандидат-миски - бягство от стреса в забравена българска планина

27.06.2005 | 13:38 ч. Обновена: 18.09.2025 | 09:01 ч. 1

Буков рай и разголени красавици по западната граница

Познанията ми по география по принцип не са много силни, може би защото не съм пътувал много из България, но това по-скоро се дължи на сбъркано чувство за ориентация.

Например, винаги съм смятал, че Пирдоп е захвърлен в затънтен край в Родопите, докато тактично не ме информираха, че се намира почти в географския център на китната ни родина. Както и да е.

Служебни задачи по проследяването на конкурс за красота ме принудиха да се отправя към местност в България, разположена на самата ни западна граница. Мястото на събитието бе симпатичен хотел, построен в центъра на Осоговската планина. За съществуването на въпросната планина се досещах единствено от беглите си спомени от средното училище.

Пътят се оказа, че минава през чудото на социалистическия индустриализъм Перник, който изглежда като подходяща снимачна площадка за „Списъка на Шиндлер 2“. Нататък продължавам през „китния“ Радомир, чието население е има-няма 10-15 хил. души, но стърчат внушителни занемарени панелни блокове и лъха на мизерия. Не знам кой трябва да спечели изборите, за да „оправи“ това място.

Все пó на запад, най-накрая се добирам до Кюстендил, от който, като роден борчески град, струи благосъстоятелност. Целта на моето посещение е на 20 км от града, в планината.

Първото впечатление, е че в Осоговската планина почти няма борови и елови гори. Има предимно огромни букови дървета. Не че мога да ги разпозная, но ми обясниха надлежно как изглеждат. Доста са огромни и имат кичести корони. Зимата без листа пейзажът сигурно е доста призрачен.

Най-накрая се дотътрихме до хотела, издигнат буквално сред гората. Наблизо имало хижа, на 3 часа пеша се намирал връх Руен, който доскоро бил в граничната ивица с Македония и пускали хората със специално разрешение.

Сега пускали всички на общи основания. Не че ще се затичам към връх Руен, но отговорих мило на организаторите, че ако реша да ходя до върха, ще ги уведомя и съм много благодарен на Гранична полиция, Бойко Борисов, премиера, премиершата и Волен Сидеров, че вече мога да изпълня детската си мечта, а именно да покоря свободно връх Руен.

Между другото ми казаха, че бил петият по височина връх в България след Мусала, вр. Вихрен, вр. Ботев и Черни връх. Брей.

Около басейна в хотела се бяха разположили кандидат-миски, които започнаха да се правят на отчаяни туристки в опит да впечатлят журито за предстоящия конкурс.

Чудя се дали биха искали да покорят върха. Не знам, но едната се беше обула по чехли с високи токчета, за да участва в туристическото състезание – етап от конкурса. След няколко минутно увещаване девойката бе убедена, че ако се пусне по пътеката с токовете, ще си счупи директно гръбнака и ще й изтече мозъка. Простете. Ще й се счупи само гръбнакът, за второто не е сигурно какво точно ще изтече.

След няколкочасово лежане до басейна решавам да пообиколя планината. Все пак се налага. А и е доста различна от Пирин и Рила. Няма го този истеризиран туристически поток, а буковите дървета са ужасно красиви, особено като са толкова много. Даже самият хотел се казва „Трите буки“, незнайно защо. Персоналът не знаеше легендата на Трите буки, чиито останки висят почти пред хотела. Собственикът може би знаеше, но нямаше време да го питам, тъй като беше зает с миските.

Сигурно има някаква тъмна легенда за Трите буки. Я, някоя красавица е бягала от турците и се е качила на буките или някой македонски войвода е изпобесил на тях някоя орда поробители. Както и да е.

Разходката из планината действа анти-стресиращо. С една приятелка, с която решихме да покорим планината по джапанки, дори намерихме хижа. Нямаше планински чай, но имаше разтворимо капучино, а пакетчетата захар бяха със снимки на порно, а пардон, на поп-фолк звезди. Все пак е приятно да седнеш на пън и да се отпуснеш сред гледката на буковите прелести.

След буковата разходка, вечерта завърши с дефиле на полуголи красавици, борещи се за някаква туристическа титла. Уверявам ви, че буковите гори в непознатата Осоговска планина си заслужават, дори и без красавици. Опитайте. Както се казва, опознай роднината, за да я обикнеш. Може и с полуголи манекенки. Все пак си е част от опознаването.
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.