Отбелязваме деня на щастието. Но щастливи ли сме?

Днес е международният ден на щастието. Той се отбелязва от 2012 година насам след резолюция на ООН, в която е декларирано, че стремежът към щастие и благополучие е фундаментална цел на човечеството, съобщи ТАСС.

Според документа щастието трябва да бъде цел на държавната политика и да стане компонент на по-комплексен, справедлив и балансиран подход към икономически растеж, който да допринася за устойчиво развитие, изкореняване на нищетата и осигуряване на щастие.

ООН призовава всички държави, международни и регионални организации, както и гражданското общество да отбелязват Международния ден на щастието.

Инициативата за деня на щастието е на кралство Бутан, което за изчисляване на нивото на благополучие на нацията въвежда показателя Брутно национално щастие от 1972 г. Според тогавашния крал Джигме Сингай Вангчук стандартните макроикономически показатели не отразяват нивото на благополучие на страната.
Брутното национално щастие се изчислява по специална методика на базата на показатели като ефективност на управлението, социална справедливост, опазване на околната среда, съхранение на културното и духовно наследство. Според конституцията на Бутан от 2008 г. увеличаването на този показател е една от целите на държавната политика. В страната вече има държавна комисия по брутното национално щастие.

От февруари 2016 г. държавен министър по щастието има в Обединените арабски емирства. През януари 2017 г. департамент по щастието беше създаден в индийския щат Мадхия Прадеш.

ООН публикува доклад за щастието в света от 2012 г. Този доклад подрежда държавите по нивото на щастието в тях. При съставянето му се отчитат показатели като брутен вътрешен продукт на човек от населението, продължителност на живота, спазване на гражданските свободи, гарантирана заетост, ниво на корупцията, както и резултати от допитване до общественото мнение (например за личната свобода, увереността в утрешния ден, щедростта, причините за радост и безпокойство). В миналогодишния доклад, изготвен по данни от 2013 - 2015 г., най-щастливата държава беше Дания, следвана от Швейцария, Исландия, Норвегия, Финландия. Накрая на класацията бяха Того, Сирия и Бурунди.

Подобен рейтинг изготвя и британският изследователски център Ню икономик фаундейшън заедно с неправителствени организации по друга методика, която отчита само четири показателя - ниво на социалното неравенство, оценка на въздействието върху околната среда, продължителност на живота и благополучие на гражданите. Според нея най-щастливите държави са Коста Рика, Мексико и Колумбия. В дъното на класацията са Того, Люксембург и Чад.

(БТА)