(Не)Възможните мечти! Били Монгър: Без крака, но във Формула 3

Снимка: Instagram

6 / 9

Дъждовен ден през април 2017 г. Младата надежда в света на автомобилните състезания Били Монгър се отправя към болида си и чака сигнала да натисне педала на газта. Да отвее конкуренцията и да финишира първи. Зрителите, седнали по трибуните на Донингтън парк – най-известната писта във Великобритания, тръпнат в очакване.

Сърцето на Били бие в синхрон със запаления двигател. Въздухът трепти. Били усеща целия адреналин – започва от педала на газта, минава през краката му и спира в ръцете, здраво хванали волана.

И тогава сигналът е даден

Били Монгър натиска педала и болидът започва да ускорява. Младежът се състезава във Формула 4. Ако се представи добре, това му дава реален шанс да тръгне по пътя на големите имена във Формула 1.

Всички състезатели се опитват да изпреварят опонентите си. Нещата, обаче, не протичат съвсем по план. Най-добрият приятел на Били – Джейми Каролайн, взима един от завоите по-рано. Това принудило и Били да го направи, за да избегнат удар.

Внезапно двама от състезателите отбиват встрани. На хоризонта се появява трета кола, която стояла напълно неподвижно. Било твърде късно. Били не успял да отбие. Забил се в болида със 190 км/ч.

Две седмици преди 18-тия си рожден ден. Навсякъде имало пушек. Цялата писта затихнала. Това било лош знак.

Били мечтаел да стигне до Формула 1 още откакто бил едва 10-годишно момче. Страстта му се запалва, когато сяда за пръв път зад волана. 3-годишно момче, което дори не стига педалите, а носът му дори не се показва над волана. Но това няма никакво значение, защото Били един ден ще порасне и голямото кормило вече няма да изглежда по-голямо от него. А мечтата му ще е все по-близо.

Идолът му – Луис Хамилтън. Момчето влагало цялата си енергия в своята мечта. Баща му също бил състезател. Купува му първата малка количка, защото иска двамата да споделят една страст – баща и син, които се гонят по картинг пистата.

Искрата пламвала все по-силно и целта на Били ставала все по-ясна: Да бъде професионален състезател. Да стигне до Формула 1.

Две седмици преди рождения ден, тази мечта изглеждала напълно невъзможна. Животът свършил.

В момента, в който тътенът от сблъсъка се чул, екипите за спешна помощ се втурнали към пистата. Медиците помолили някой от семейството на Били да отидат с тях, за да го държат спокоен. Родителите му били в шок, затова до него отишла сестра му. Изтичала, за да хване ръката му.

Били още бил в съзнание.

"Добре си, Бил. Не се притеснявай, добре си", прошепнало момичето.

Какво минава в такъв момент през главата на един човек, чийто близък току що се е разминал на косъм със смъртта? Смъртта, която дори не си е тръгнала, а някак се е скрила зад ъгъла и, може би, чака удобен момент да го хване за гърлото...

"Беше в съзнание, говореше. Радвам се, че бях там и Били имаше човек до себе си. Всички се бяха побъркали. Не можех да си позволя и аз да се паникьосам. Това щеше да паникьоса и него", разказва сестра му пред BBC.

Били е транспортиран до болницата. Три дни по-късно, след като се събужда, хирург му съобщава лошата новина – момчето е загубило двата си крака.

И тук човек застава на кръстопът – или да позволи новината да го събори напълно, да го погуби психически, да го направи зависим, жертва на обстоятелствата, или напротив – да го вдигне много по-високо, отколкото някога е бил.

Били избира второто.

Лекарите споделят, че момчето нито веднъж не е свалил усмивката си. Бил по-силен дори от доктора, който му съобщава новината – хирургът разказва, че Били хванал ръката му и просто тихо казал: "Всичко е наред!"

Катастрофата променя значително живота и възприятието за света на цялото му семейство. След като се съвзема от първоначалния шок, майката на Били – Аманда, трябва да остане силна.

"Лекарите ме погледнаха право в очите преди да съобщят новината на Били и ми казаха в прав текст: "От теб зависи как той ще го приеме". Затова си казах – значи трябва да съм силна. Това правят майките!", разказва Аманда.

Баща му приема всички събития около инцидента малко по-различно. В началото дори няма сили да отиде и да види сина си. Обвинява себе си, защото той е човекът, сложил ръцете му на волана за пръв път. Той е човекът, запалил искрата.

Но Били е силно момче. Приема нещата философски още от самото начало. Защото или позволяваш на трудностите да те победят, или се изправяш пред тях и ги превъзмогваш.

"Човек би се паникьосал, ако се събуди след три дни и няма крака. За мен не беше така. Единственото нещо, за което мислих, беше – дали ще мога да се състезавам отново. Ето това вече щеше да ме паникьоса!", разказва младежът с усмивка.

Да шофираш... без крака?! Да си състезател без да можеш да натиснеш педала?! Съдбата обича смелите, а границата на мечтите си я слагаш сам. Затова Били решава да я прескочи и да мине отвъд – там, където всичко е възможно, па макар и да нямаш крака. Защото това не те определя.

Посреща 18-ия си рожден ден в болницата. След две седмици Били най-накрая може да се прибере у дома. Адаптивният период към новия му начин на живот отнема известно време. В първите няколко седмици му е трудно да свикне с инвалидната количка, липсата на независимост. Въпреки това е нормален тийнейджър – излиза с приятели, ходи по клубове. Остава позитивен.

Въпреки това, обаче, има едно нещо, което успява да го сломи. Да гледа как колите профучават покрай него, но от трибуната.

"Мразех да съм зрител. Чувствах се толкова безпомощен, че не мога да направя нищо, за да се докажа в този спорт, да победя останалите", разказва младежът.

Нещата се обръщат, противно на очакванията.

Само три месеца след тежкия инцидент на пистата, Били най-накрая има възможност да седне обратно зад волана. Качва се в специално адаптирана за него кола и взима участие във Fun Cup.

Състезанието не е същото, както Формула 4, но пък кара младежа отново да се чувства жив. Отново да види, че има смисъл. Това била първата крачка.

В началото не било съвсем ясно дали Били ще има право да се състезава, тъй като не се знаело дали правилата позволяват. Досега не е имало професионален шофьор с увреждания. Освен това, федерацията изрично забранява участието на хора с увреждания от съображения за сигурност.

Били не се отказва. Решава да обжалва ограниченията и да се обърне към Международната автомобилна федерация да промени изискванията си, въпреки че е съвсем наясно, че това може да отнеме месеци.

Междувременно Били продължава да тренира и да се упражнява на симулатори. Най-добрият му приятел го води в централата на Carlin Motorsport – един от най-големите отбори извън Формула 1.

Когато Били подкарва симулатора, талантът му е забелязан моментално и то от собственика на Carlin Motorsport. Младежът започва да посещава централата често, за да се състезава на симулатора. Постепенно се изкачва до трето място във вътрешната ранглиста.

Така в края на ноември, след като успява да докаже себе си, се появява идеята за създаването на специален автомобил, адаптиран за състоянието на Били.

През декември 2017 Били и семейството му са извикани в централата на Международната автомобилна федерация в Париж. Денят, в който Били ще чуе съдбата си. Решението е в негова полза – младежът може да седне сам зад волана и да се състезава. 18-годишният били ще се превърне в първият шофьор с увреждания.

Първите състезания за сезона бяха през март тази година. Тогава Били е част от отбора. Успява да мине през квалификациите и да се класира за главното събитие.

Точно преди първото му състезание е посетен от самия Луис Хамилтън – неговият идол.

Болидът, зад чийто волан сяда Били след катастрофата, няма нищо общо с онези, които е управлявал досега. Момчето споделя, че колата била много по-бърза. Започва състезанието на пета позиция. Майка му отказва да го гледа – просто не може да го понесе.

Година след тежкия инцидент, в който младежът губи краката си, силният дух и големите му мечти му отреждат 3 място. Успява да се изкачи от Формула 4 до Формула 3.

През септември 2018 момчето се завръща на същата писта, която едва не отнема живота му – Донингтън парк. Финишира и успява да се качи на подиума след първенците отново.

19-годишното момче доказва, че невъзможни неща няма. Били, който губи двата си крака, едва не губи живота си и едва не изоставя мечтата си, днес стои сред множество медали, купи и признания.

Човек е толкова голям, колкото са големи мечтите му.