Има ли човекът душа? А колко тежи? 21 грама

Има ли човекът душа? През 1901 г. американският учен Дънкън Макдъгъл решава, че е крайно време да отговори на този въпрос. С няколко месеца проучвания, той доказва, че хората не са просто ходещи тела. В тях има нещо специално и то тежи точно 21 грама.

Размивайки границите между наука и спиритуалност, физикът искал да разкрие тайните на човешкото съществуване. А според него, то се дължало на "душевната субстанция".

За да проведе своето изследване, Макдъгъл открива 6 шест смъртноболни в Домове за възрастни хора и превръща леглата им във везни. Диагнозата на всички е еднаква – туберколоза. Физикът избира тях, защото ще си отидат спокойно, без да разстройват теглилките по време на смъртта. Застава спокойно до леглата им и чака.

Записва всичко – колко време е прекарал болният в леглото, дали не е загубил тегло преди това, час на смъртта и дали тялото е отделило вещества като пот и урина или газове, като кислород и азот. Не може да се каже обаче, че ексеприментът е бил особено успешен.

При някои от обектите на изследване, везните въобще не били настроени както трябва, но при други тежестта на тялото наистина се променила – рязко спаднала с точно 21 грама. А при един от умиращите, теглото ту спадало, ту се връщало, сякаш душата се чудела дали да си тръгне от него.

Проучването си Макдъгъл публикува 6 години по-късно, през 1907 година. За него пише и във в. "Ню Йорк Таймс", където той обяснява: "В момента на смъртта везната рязко падна надолу, сякаш нещо бе вдигнато изведнъж от тялото." Ала не всеки приема думите му за истина.

Физикът Аугъстъс Кларк заявява, че изследването на Макдъгъл е нерелевантно, тъй като загубата на тегло се дължала на повишаването на температурата на тялото точно преди смъртта, което предизвиквало обилно потене. Но ученият защитил своето проучване, като заявил, че дори и този фактор бил пресметнат в изчисленията му.

Отново пред в. "Ню Йорк Таймс" той отговаря на обвинението с история: "При един от пациентите, който беше с доста по-голяма физическа маса, но не и бистър ум, теглото не се промени близо минута. Сякаш душата не осъзнаваше, че е свободна.  И изведнъж теглото му рязко спадна. Сякаш тя беше толкова флегматична и бавна, колкото собственика си".

Науката и до ден днешен не приема изследването на Макдъгъл, тъй като смята заключенията му за съмнителни. Но физика не се отказва. Той опитва дори да заснеме момента, в който душата напуска тялото при смърт.

Близките му твърдят, че успява. Дали е така? Няма как да разберем!