10 човека на година умират от нападение от акула, а се избиват 100 млн.

Мик Фанинг, роден в Пенрит, Австралия, започва да сърфира, когато е на три години и двадесет годишен вече е професионален сърфист: през 2002 г. печели наградата за Дебютант на годината и после три пъти взима титлата в световния шампионат – през 2007, 2009 и 2013 г.

Въпреки това, Мик става световно известен едва, когато оцелява след нападение от акула в Джефрис Бей, Южна Африка, на 19 юли 2015 г. В този ден Мик точно изчаква реда си за финалното състезание от Джей Бей Оупън, когато зрителите, които го наблюдават, забелязват перка в непосредствена близост до него. Той инстинктивно удря хищника и се опитва да се защити с дъската за сърф като я изпречва между себе си и акулата. В крайна сметка тя отхапва каишката и Мик започва да плува към брега.

За щастие организаторите и хората от екипа на Мик успяват да прогонят акулата, преди тя да успее да го нахапе. Мик е отново във водата, след по-малко от седмица от инцидента, но все пак случката оставя такъв отпечатък върху него, че той започва да изучава живота на акулите, за да преодолее собствения си страх и да убеди хората, че всъщност тези същества се нуждаят от нашата помощ.

В „Спасете акулата“ – документална премиера на 7 и 8 юни в 21:05 часа – начало на минисезона на акулите по Viasat Nature, Мик Фанинг – трикратен шампион по сърф и понастоящем природозащитник, се опитва с помощта на експерти да се изправи срещу собствените си страхове и да спаси емблематичните соленоводни хищници от изчезване.

Акулите: жертви на ловци и предразсъдъци

Има много погрешни схващания за акулите, които не обрисуват ласкава картина за тези все по-уязвими обитатели на океаните. Има 370 вида акули, които са ни известни, но 80% от тях физически не могат да навредят на човек. Дори най-големите акули, китовите акули, се хранят с планктон.

За вид, който се води опасен за човека, ние определено не сме източник на храна номер едно за тях – често се случва да нападат хора, защото ги объркват с любимата си плячка - тюлените. Не случайно, почти половината случаи с нападения са при сърфисти, тъй като дъските им напомнят на формата на тюлен. Между другото, срещите между акулите и хората в повечето случаи произтичат от любопитство, отколкото са с цел лов, но дори при втория случай, 85% от жертвите оцеляват след сблъсъка. image

Едно от най-погрешните схващания относно акулите, е че те убиват много хора, но това чисто и просто не е вярно: средно по 10 човека на година умират в следствие нападение от акула, което значи, че има по-голяма вероятност да бъдете убити от светкавица, отколкото от акула.

За сметка на това, хората убиват 100 млн акули годишно, отчасти целенасочено заради перките им, отчасти по грешка при друг риболов.

Според образователния портал PhysOrg, 355 вида акули и манти са в списъците на застрашените или силно застрашени видове към момента. В последните години статут на „застрашени“ придобиха и акулата мако, карибската рифова акула и лимоновата акула. Докато през 2014 г. 25 вида акули и манти са класифицирани като силно застрашени, към днешна дата тази цифра е 76, като 36% от тях са акули и манти.

Защо са ни необходими акулите?

Според това, което Фанинг научава от експертите, акулите са жизнено важни за екосистемата: те са върховният хищник в океана, като същевременно осигуряват храна за другите видове, контролирайки популацията, която иначе - при евентуално прекомерно разрастване - би довела до екологична катастрофа.

Например, те се хранят с рибите принцеси папагал, които пък на свой ред се хранят с водораслите по коралите, както и със самите корали. В момента кораловите рифове биват унищожавани с обезпокояваща скорост: половината от кораловите рифове в света са унищожени само за последните 50 години, а учените изчисляват, че 90% от тях ще бъдат изгубени до 2050 г, което застрашава както 25% от всички океански видове, така и живота на около 1 милиард хора. Разбира се, акулите не могат да предотвратят това унищожение сами, но като част от екосистемата, могат да помогнат то да бъде забавено.

В странстванията си, които го отвеждат на много места, сред тях - Бахамите и Маями, Мик не само осъзнава тези взаимовръзки, но и се среща с големи бели акули при контролираните си гмуркания. Той прави това, не само за да преодолее страховете си, но и за да покаже колко важно е хората да погледнат на този емблематичен соленоводен хищник по нов начин.