Оставете поне Силвано Пранди на мира

Тежки-тежки бяха последните две седмици в България. Но и същевременно – безкрайно интересни. Малко страни могат да се похвалят с толкова идиотизми на глава на населението.

Като започнем от протестите на СУ, преминем през далеч по-фрапантните протести на част от гражданите на Несебър (всъщност тук думата "гражданин" е използвана неправилно, но нека запазим добрия тон) и стигнем до спортната сфера.

Последната абсурдна новина на деня е възможността селекционерът на националния ни отбор по волейбол Силвано Пранди сам да напусне поста си, защото вече му писва от Федерацията да го правят на глупак.

Обяснено накратко, от българската федерация по волейбол се чудят от няколко месеца дали да бият шута на италианеца, или в крайна сметка да удържат на мъжката си дума и да му дадат картбланш до Олимпийските игри през 2012 година. За неговия пост е гласен наставникът на Тренто Радостин Стойчев.

Тук има две огромни глупости, които "мъдрите" глави в ръководството на волейбола сътвориха:

Първо, идеята да бъде сменен Пранди е най-малко необоснована. Аз съм категоричен, че волейболните ни национали заслужават предимно аплодисменти за играта си под ръководството на сеньор Пранди. Както по време на световното в Италия обаче писах, те стават жертва на свръхочакванията.

Няма спор, че това е най-талантливият ни спортен тим. Но само защото е най-талантливият, с който разполагаме, не означава задължително, че трябва да сме медалисти. Не сме единствените талантливи в света.

Момчетата са страхотни и класирането им е реално според възможностите им. Защото с двама волейболисти от световна класа в лицето на Владо Николов и Матей Казийски не можем да изискваме повече. Имаме потенциал, имаме таланти, нямаме обаче търпение те да се развият.

Липсата на търпение е и напът да изгони от страната ни един от най-кадърните специалисти, стъпвали у нас. Търпението обаче е привилегия на мъдрите...

Второ. Не знам дали е по-обидно за Пранди или по-обидно за Федерацията, че подобен вид спор изобщо плъзна в публичното пространство.

Ако между Федерацията и Пранди се водеха преговори, тогава би било нормално да изтича информация. Но когато става дума за елементарно лутане и нечии незадоволени болни амбиции, да подклаждаш подобен скандал, е или откровено интригантство, или свещена простота.

Ако по първата ми теза има спорни моменти, тъй като не всички ще споделят мнението ми за Пранди, а вероятно и за качеството, с което разполагат националите в момента, то вярвам, по втората няма да има такива.

Волейболът е сред малкото спортове, в които българите могат да намерят повод за радост. Не просто заради успехите, но и заради мъжеството, липсата на тотална "чалгаризация". Ако искаме да гледаме селско шоу и интриги, има си футбол за тази работа.

С двете си тези по никакъв начин не искам да кажа, че Радо Стойчев не става за поста. Напротив, той е брилянтен млад специалист и на него му е писано да води националния ни отбор. Не се и съмнявам, че това ще се случи. Но в момента Пранди си върши работата добре и нужда от промяна няма. Нуждата съществува само в света на нереалистичните очаквания.

Затова, моля ви, оставете Пранди на мира. Ако не ви стиска да си удържите на думата, поне не използвайте интриги, а си свършете работата джентълменски!

Още футболни и спортни новини тук