Песните на победата

Футболът е нищо без публиката. Има ли по-отблъскваща тишина от тази, когато един мач се играе при закрити врати? Футболните запалянковци от векове са коментирали, пеели, критикували и крещели, като така са изграждали своите клубни футболни култури.

На мачовете феновете винаги са се обединявали около любима музика и рефрен и са създавали запомнящи се песни, много от които са вдъхновявали играчите за победи.

От повече от век публиката плаща част от заплатите на играчите, изпълва стадионите с атмосфера и е едновременно и фон, и коментатор на играта. Запалянковците непрекъснато се променят през годините, но енергията и страстта, която те носят, не намалява.

Първоначално големите тълпи от фенове започват в британските индустриални градове през средата на 80-те години на 19-ти век. Първият "брейк клуб" (сборно място на фенове за по питие преди гостувания) е създаден в Глазгоу някъде по това време.

Запалянковците, които идват на стадиона, започват да възприемат трибуните като свой дом, което скоро се превръща в повод за битови закачки. По-късно, след като се появяват песните и скандиранията, стадионът постеменно се превръща във "врящ казан".

Посещаемостта на мачовете в световен мащаб стремително нараства, колкото повече страни създават професионални лиги и популярността на играта продължава да се увеличава.

Агитките
Когато биват обхванати от настроение и подемат подходяща песен, агитките всякаш "ще взривят" стадиона. На някои места те са прословути и със силния си рев. Феновете на някои отбори имат и специални песни, изградени на принципа на въпроси и отговори, разменяни между две или повече трибуни на стадиона.

Тартори
Поетите на трибуните творят своите стихове навсякъде и ги тестват на стадиона. Изискват се талант и остроумие, за да може стихчетата да бъдат подети от тълпата и да прераснат в песен.

Помощници
Тарторите често използват последователи и приятели, които да им оказват помощ при новите песни.

Соло артисти
Някои хора могат да пеят добре, а други нямат никакъв музикален слух, но заедно те правят основното - започват да пеят сами, без ни най-малко да се притесняват, дали някой ще ги последва.

Поддържащите звена
Големи групи от притежатели на сезонни абонаментни карти и фенове, които "загряват" в кръчмите преди мач, са ключовите фигури сред пеещите запалянковци. Те придават истинската сила на песните, като се включват на втория или третия рефрен и поддържат звученето, докато останалата част от феновете развяват знамената.

Шалчета и знамена
Освен да пеят, феновете обичат да развяват шалчета и знамена в моменти на въодушевление. Често срещано явление е и агитките да опъват огромни транспаранти и знамена по трибуните преди мач.

Факли
Въпреки че те са забранени на всички стадиони, феновете не могат да устоят пред театрално виещия се пушек от димките, пиротехническата магия на фойерверките и пламъка на факлите.

Петте най-велики футболни химна

You'll never walk alone, Ливърпул
Само човек, който е бил на "Анфийлд" по време на мач, може да опише въздействието на тази песен (Никога няма да вървиш сам). За първи път е била изпълнена в мюзикъла "Въртележка". През 1963 г. "Джери енд дъ Пейсмейкърс" я извежда до №1 в британските класации, след което бързо е приета от феновете от ливърпулската трибуна "Коп" на "Анфийлд Роуд".

La Roma non si discute, si ama, Рома
Химнът на клуба (Рома не се обсъжда, а се обича) е дело на местният певец Антонело Вендити.

Horto magiko, Панатинайкос
Озаглавена "Магическия храст", песента е една хипнотична бавна възхвала, която за първи път е изпята от феновете на Панатинайкос, препращаща към клубнат емблема - детелината.

Cant del Barca, Барселона
"Песента на Барселона" е официален химн на клуба от 1974 г., когато се честват 75 години от неговото създаване. Първото му официално изпълнение е преди мача между Барселона и ГДР.

I'm forever blowing bubbles, Уест Хям
Песента идва от един мюзикъл на Бродуей и има огромен успех в Бритиш Мюзикъл Хол. През 20-те години на миналия век тя е въведена сред феновете на Уест Хям от бившия играч и мениджър на клуба Били Пейтнър. Това е идеалният химн за клуба, чиито амбиции неизменно надхвърлят неговото представяне. Песента често е съпровождана с масово пускане на балончета.