Черноморието събира енергетици и металици в спор за медалите

В България може всички да разбират от футбол, да се палят по скандалите около националния волейболен отбор, да беснеят за допинг издънките на щангистите, да псуват балтиите спрямо гимнастичките ни, но малцина знаят, че най-масовата спортна проява у нас е работническият спортен фестивал.

Тази години общо 2000 представители на световния пролетарият от четири континента ще се борят за медалите в десетото юбилейно издание на събитието, което ще се състои за сефте в курорта „Св. Св. Константин и Елена” (6-10 юни).

Организаторите са Българска работническа федерация „Спорт и здраве“ и КНСБ, а за културната програма ще се погрижи Община Варна.

Общият брой на участниците през годините е 20 000 работници от 35 страни.

Това лято отново най-активни ще бъдат енергетиците, металиците, миньорите. Традиционно, когато няма браншови битки, се включват медиците, пивоварите, миньорите, служителите в пощите и банкерите.

„20 страни изпращат свои състезатели у нас. Най-многобройна от чуждестранните група както винаги ще е израелската - 375 души“, заявиха шефът на централата Десислава Ягодин и почетният президент Костадин Пързулов.

Спортовете пък са общо 15. Дебют прави плажната борба, а най-масова ще бъде друга битка на пясъка – турнирът по минифутбол. В надпреварата при мъжете ще се включат общо 72 отбора.

Дърпането на въже - най-харесвано от работниците

Най-атрактивната дисциплина отново ще бъде дърпането на въжето. Канадската борба също е предпочитана от работниците, но е извадена от програмата заради фрактури и тежки контузии, които правя нетрудоспособни бачкаторите.

Любопитен момент от регламента на работническия фестивал е, че класирането не е по държави, а по предприятия. Така, че всеки тим може и да е мултинационален.

Арена и терен за контакти между фирмите

Плажовете освен арена на спортни битки са и терен за контакти между фирмите за обмяна на опит и кадри. Има и размяната на фланелки - по традицията на футболистите, стига се и до пазарлъци.

Заслугата трудещите се от цял свят да мерят сили в различните спортове на един форум всъщност е на България. През 2005 г. курортът „Албена” събра 2500 ентусиасти от четири континента.

Инициативата бе на покойния шеф на КНСБ Желязко Христов и на почетния председател на Българската работническа федерация „Спорт и здраве”. На негово име за втора поредна година ще бъде връчена купа на най-добре представилия се български отбор.

За големия спорт от работническия

За големия спорт от работническите среди са тръгнали великани като борците Петко Сираков – първият ни световен шампион, двукратният олимпиъски първенец Боян Радев, боксьорът Димитър Велинов, символите на колоезденето Боян Коцев, Ненчо Христов, Милко Димов, лекоатлетът Петър Спасов, баскетболистът Петър Симанов, футболистите Стою Недялков, Лазар Христов и др.

В момента в БРФ членуват 251 клуба от 28 региона и съвета. Броят на членовете е около 9500, а спортовете – 22.

Началото е поставено преди 112 г.

В България началото на работническия спорт е поставено преди 112 г. в столичния квартал „Ючбунар”. В емблемата на работническа София, е създадено първото у нас браншово гимнастическо дружество „Борец”.

По това време се пръква и „Младост”. Двете организации развиват гимнастика, борба, вдигане на тежести, правят демонстрации на бокс. Организирани са и увеселителни празници, вечеринки, сказки, викторини, излети.

След тежките години на Първата световна война се раждат още спортни формирования към по-големите предприятия. Като към текстилната фабрика „Фортуна”, Железничарския спортен клуб към БДЖ, прераснал по-късно в „Локомотив” (Сф), „Сердика” на общинските служители и „График” на печатарите – всичките в София.

По това време вече го има “Миньор” в Перник, както и “Приморец” – спортното дружество към текстилната фабрика във Варна.

Пак тогава стартира и организирането на работнически състезания, събрани по-късно в спартакиади на различните градове.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.