Йордан Биков пръв скочи на Абаджията

Авторитетите в журналистиката обичат да казват, че една снимка, дори без текст по нея, може да каже много повече и от многотомника  "Енциклопедия Британика".

Безчет са емблематичните кадри в световния спорт. Този на надвесилия се победоносно и яростно Мохамед Али над нокаутирания главорез Сони Листън. На понесения на ръцете от съотборниците си Марадона след триумфа на Аржентина на Мондиала в Мексико през 1986 г.

На агонизиращия шампионски финал на Локомотива от Чехословакия в леката атлетика Емил Затопек.
Или пък сълзите на прегърналия купата Майкъл Джордан.

Ако трябва да бъде избрана само една снимка, която изразява върха и триумфа на българския спорт, то това е скокът на щангиста Йордан Биков в Мюнхен през 1972 г.

На нея тежкоатлетът изглежда сякаш е надскочил с почти цял ръст хората, които сменят дисковете на лоста.

Рипнал е до небесата след феноменалния си опит от 185 кг в  изтласкването на категория до 75 кг.  С него прави световен рекорд в трибоя – от 485 кг.  Стандарт, който остава завинаги непокътнат, защото след това състезание трибоят е премахнат. Бе въведен двубой.

Биков е поредният от олимпийските герои, представени от Dnes.bg.

Да те гледа Царя инкогнито

Митологията около скока на биков в Мюнхен се подхранва и от факта, че Симеон Сакскобургготски гледа тайно подвига. Бъдещият премиер на България му го признава лично след 30 години.

"Ние пътувахме с ченгета и нямахме право да общуваме с невъзвращенци като царя. Можех да правя задно салто. Но исках да се махна по-бързо от подиума. Просто подскочих нависоко и слязох от него. Тая снимка обиколи света. От Мюнхен си купих олимпийски плакат със същия кадър", коментирал е неведнъж Биков.

С успеха той става първият българин с Голям шлем във вдигането на тежести, след като в рамките само за 4 месеца печели световна и европейска титла. Това вероятно е рекорд за "Гинес". Интересното е, че Биков е едва на 42-ро място в листата на федерацията по медали.

"В нощта след състезанието легнах и заспах спокойно. Преди това сложих медала си под възглавницата, за да ми е под главата. Няколко пъти се будех и сес трясках, че не съм шампион", разкрива Биков пред Надежда Богданова в книгата "Железните мъже на България".

"Волга" за "Москвич"

За златото си той получава 600 долара. С част от парите си купува касетофон "Грундинг", който пази и днес – верен му е дори в ерата на компактидковете и айподите.

Предпочита обаче да замени шампионската "Волга" с "Москвич". С разликата от парите си купува апартамент за крайно нуждаещ се.

Полетът на Олимпийските игри в Мюнхен през 1972 г. не е единственият запомнящ се скок на родения на 17 ноември 1950 г. в Пазарджик шампион. Той е първият, който рипна на Иван Абаджиев. 

Прави го точно преди триумфа си в Мюнхен по време на лагер на националния отбор в Приморско, при това броени дни преди отлитането за ФРГ.

Биков напуска демонстративно лагера. Причината е неразбория около неполучена стипендия в размер на 40 лв.

Спортистът напуска залата и безцелно се разхожда по плажа в продължение на 4 дни. Хората обаче го разпознават заради снимките по вестниците и телевизията. Спират го с пожелания да стане олимпийски шампион.

Тренировки по бански в оранжерията

Твърди, че вниманието на туристите го трогнало и се върнал заради тях в залата. Всъщност тренировките се провеждали в оранжерия, по бански.

При връщането си заявява на Абаджиев: "Ако намериш кой да ме победи, той ще отиде"!

При хиляди вдигнати тонове, гиричка слага край на кратката, но славна кариера на Биков. Националите са на възстановителен лагер в Приморско. За да не бездействат щангистите, Абаджиев ги кара да хвърлят пудовка в пясъка. Биков я мята назад и усуква коляното си.

Папата на щангите отказва да го изпрати на лечение в чужбина. Биков започва самолечение с минерални бани. Пие от подсилките на Абаджиев, но организмът му не ги понася, краката му се парализират и приключва със спорта.

Носителят на златни отличия от Олимпийски игри, световно и европейско ръце има златни ръце и за работа. Прехранвал се е с поправка на часовници, фотоапарати, бодигард в банка. Шест месеца е правил пластмасови тухли в Габон.

Майстор на крушовата ракия е. Заемал е с шефски пост във Вагоноремонтния завод в град Септември. Завеждал е отдел "Спортни имоти" в общината в Пазарджик.

Наследил трудолюбието от дядо си. Вероятно и фамилията. Дядо му гледал крави и бикове.

Йордан Биков е бил още треньор в спортното училище в Пазарджик. За кратко е треньор на националния отбор на Китай. Това обаче не му пречи да твърди, че сега изпитва алергия към шума на железата в залата.